Най-естественото е от валутен борд с фиксиран курс към евро да преминем в евро. Това икономистът Румен Гълъбинов пред БГНЕС.

Според него предложеният от премиера Росен Желязков Бюджет 2025 г. е добре балансиран и между първо и второ четене ще се направят предложения, които биха могли да бъдат приети компромисно. „В случая наблюдаваме една сравнително добра координация между партньорите в управлението. Този бюджет е проевропейски и проевро бюджет, който ни осигурява възможността тази и следващите три години до 2028 г. включително да останем в макроикономическите параметри, които се изискват по Маастрихтските критерии за членство в еврозоната“, посочи икономистът.  

Бюджетният дефицит ще бъде под 3% и дори има възможност да спадне до 2,2% в края на този период. Съответно инфлацията през тази година ще бъде 2,4-2,5%. „Така у нас инфлацията ще е по-ниска, отколкото средната инфлация в еврозоната, защото ЕЦБ вече втори път намалява основните лихви по еврото. Това освен, че води до икономическо оживление вътре в еврозоната като БВП на отделните държави, но води и до лек проинфлационен процес за увеличаване на инфлацията. Т.е. ние ще сме с по-ниска инфлация, отколкото в еврозоната“, заяви Гълъбинов. По отношение на последния показател за дълга, макар и да има едно леко повишение за периода 2025-2028 г., той ще остане на ниво от 30%, което е два пъти по-ниско от Маастрихтския критерий от 60%. Безработицата също е една от най-ниските ни в ЕС. 

България продължава да бъде с фиксиран курс към еврото, а не към някоя друга валута. „Ние от фиксиран курс към еврото преминаваме към еврото и продължаваме да сме на курса 1.95583, който е закован в закона и не се променя. Така както нашата инфлация ще остане по-ниска от тази в еврозоната, така и нашите лихвени проценти и към момента, а и за в бъдеще вероятно ще останат по-ниски, отколкото са в еврозоната с тенденция да ги догоним“, заяви Румен Гълъбинов.  

Според него България би следвало да обърне повече внимание на инвестиционната програма и на капиталовите разходи. Тук става въпрос за траншовете по Националния план за възстановяване и устойчивост. „Други държави получават пети и шести транш, а ние не можем да получим втори. Трябва да сме по-настоятелни, да се съсредоточим и да работим, за да дадем истински работещи и реални проекти в трансформацията на енергетиката, дигиталния преход и останалите основни направления, за да получим следващи плащания“, посочи икономистът.

Той отбеляза като проблем, че след 2020 г., когато влязохме в преддверието на еврозоната т.нар. механизъм ЕРМ-2, евроориентираната кампания не успя да достигне до достатъчен брой граждани и фирми. Обратната евроскептична кампания е по-шумна и стига по-лесно до съзнанието на хората и поражда страхове и несигурност. „Сега трябва да имаме една доста по-силна еврокампания и особено след като ни бъде определена и дата за членство в еврозоната“, каза Гълъбинов и добави, че разполагаме с достатъчно време. „Най-естественото е от валутен борд с фиксиран курс към евро да преминем в евро. Ние не преминаваме в друга валута. За нас не е проблем да влезем в еврозоната. Даже това е възможност за хората да живеят по-добре“, категоричен е Румен Гълъбинов.

Той коментира и конспиративните теории за отнемането на валутния резерв, който държи БНБ в размер на няколко десетки милиарда, за да поддържа валутния курс и стабилност. Икономистът посочи, че както всяка държава и България ще трябва да направи вноска за участието си в еврозоната. Става дума за сумата между 800 млн. и 1 млрд. евро общо за следващите четири години. „Всичко останало си остава на разположение на българската държава като резерви и валутни инвестиции. Тези резерви може да са инвестирани в евро, облигации, злато и др. Тези средства могат да бъдат включени в още по-мащабна инвестиционна и капиталова програма, с която да се изградят големи инфраструктурни проекти от национално значение. Това ще бъде един допълнителен стимул за развитие на националната ни икономика“,  подчерта Румен Гълъбинов.