Икономистът се надява да не влезем в следващата година без бюджет. Но подчерта, че има всички шансове това да се случи

"Борбата ще бъде за това как да се обещаят повече разходи, ако ще се отива на извънредни избори, така че да се трупат политически дивиденти".
Това коментира пред БНР икономистът Васил Караиванов относно предстоящото обсъждане на бюджета за следващата година.

"Съвсем естествено е по това време на годината да започнат страстите около бюджета и да завършват около януари - февруари", отбеляза той.

Икономистът се надява да не влезем в следващата година без бюджет. Но подчерта, че има всички шансове това да се случи.

"Самият бюджет може да остане първоначално в този си вид, който е за тази година, и за следващата и съответно да се харчи по 1/12 и да се спазва правилото, че това, което се изкара като събираемост от различните източници на приходи - само това да се похарчва", посочи Караиванов. Според него това да не е чак толкова лош вариант.

По думите му няма риск за членството в еврозоната. Рискът е с мерките, които трябва да се вземат относно бюджета, и разходите, които ще се правят след това, уточни той и добави:

"Дори да има бюджет, не е задължително да се правят всички разходи по него. Не винаги се събират всички приходи, както е заложено в самия бюджет".

Съгласно бюджетната прогноза е заложено да има минимален ръст на разходите, т.е. ръстовете, които сме виждали през последните години, не са вече на мода, подчерта още икономистът. По думите му това означава по-скоро замразяване на възнагражденията в някои публични сектори.

"Политиците ще се опитат да договорят повече разходи, насочени към общностите, от които биха печелили повече гласове", смята той и добави, че ще започне сезонът на протестите.

Караиванов изрази надежда политиците да не се поддадат много на обществения натиск, защото после всички ще страдат.

Ако направиш компромис веднъж, после ще последват други протести, които ще са справедливи, обясни той.

В последните месеци виждаме ценови шокове - изненадващо и необосновано повишаване на някои цени, констатира икономистът и отбеляза безсилието на потребителите да се справят с това.

"България е от малкото държави в ЕС с редовно правителство в този момент. Ние не сме най-големият проблем на Европа. Естествено е да има политически препирни, това е нормален демократичен процес. Въпросът е докъде ще се стигне изцяло. България не е проблем за Европа, но ситуацията ще е проблем за хората в България", смята той.