Правилният ход е да се намалят осигуровките наполовина – това ще повиши събираемостта. Обратен ще е ефектът от прогресивен данък – масово укриване. Винаги когато има проблем, се появява идеята да се вдигнат данъците, пише в коментар за „24 часа“ икономистът Георги Ангелов.

Така беше например миналата година, когато служебното правителство предложи извънредни данъци, за да закърпи бюджета. Но срещна силен отпор от всички страни и в крайна сметка предложението не се реализира – въпреки това парламентът прие бюджет за 2023 г., който отговаря на изискванията на еврозоната.

Сега МВФ повдигна въпроса дали не е време да се вдигнат данъците в България, за да могат да се финансират повече държавни разходи. Трябва да отбележим, че много от предложените от МВФ мерки са безспорни – например структурни реформи, внимание към бума в кредитирането, инвестиции в човешки капитал и образование, подобряване на стандарта на живот, приключване на антикризисните мерки от пандемията, подобрена събираемост, разширяване на данъчната основа, повишена ефективност на държавните разходи и т.н. Това са неща, които наистина са полезни, отдавна се обсъждат и трябва да се направят.

Но въпросът с премахването на ниските данъци и замяната им с прогресивен данък не стои по същия начин. Нека например да разгледаме как се промени консолидираният държавен бюджет на България в последните години. Преди пандемията държавата харчеше 45 милиарда лева годишно. През 2024 г. са заложени близо 82 милиарда лева разходи, а за следващата 2025 г. прогнозата е държавните разходи да надминат 87 милиарда лева. С други думи, почти двойно увеличение на разходите. Накратко, бюджетът има много пари и те растат рекордно бързо – което оборва аргумента, че държавата страда от липса на пари и има нужда от по-високи данъци.

Не сме в ситуацията от преди 15 години, когато държавата нямаше пари и режеше разходи – сега сме точно в обратната ситуация – на постоянно вдигане на харченето. Помислете например колко десетки милиарди левове има заделени за България по еврофондовете и Плана за възстановяване и колко от тях са усвоени. Да не забравяме милиардите, които всяка година се залагат в бюджета на държавата за инвестиции и никога не се използват. Министерства, ведомства, общини все мрънкат за пари, но когато ги получат, се оказва, че години наред не могат да ги усвоят.

Малко са изключенията като метрополитена в София, който винаги има по няколко готови проекта за нови линии на метрото. България щеше да изглежда по друг начин, ако повече институции работеха така. Когато се говори за вдигане на данъци, има и друг въпрос – доколко държавните средства се харчат ефективно? Всеки данъкоплатец с радост би дал малко повече пари, ако вижда, че има видим ефект от платените данъци. Но не е такава ситуацията в България и всеки ще го потвърди.

Помним например как по време на енергийната криза се раздадоха 6 милиарда лева за компенсации за цените на тока за бизнеса – но вместо да отидат в най-засегнатите фирми, повечето пари изтекоха към тези, които спечелиха от кризата. А какво да кажем за антикризисни мерки като махането на ДДС за хляба, които уж трябваше да помогнат на бедните, но всъщност нищо подобно не се случи. Въобще, първи приоритет на държавата трябва да бъде повишаване на ефективността на разходите – така със същите средства ще може да се постигне реален и видим ефект.

Не на последно място, вдигането на данъците е последно средство, когато вече са използвани всички налични възможности – но ние сме далеч от тази ситуация. Знаем, че макар да намалява, сивата икономика в България остава сред най-високите в Европа. С други думи, има огромни възможности за повишаване на събираемостта на приходите на държавата, без да се вдигат данъците.

Най-лесно е да се вдигнат данъците, но това ще натовари само честните данъкоплатци, които и в момента пълнят бюджета. По-справедливо е да се насочат усилия към облагане на укрити доходи и обороти. Това е и начинът да се спечели доверието на честните данъкоплатци – когато те усетят, че държавата не ги товари безкрайно, а преследва и останалите да си плащат дължимото. Това икономистите наричаме “разширяване на данъчната основа”.

От тази гледна точка можем да мислим не само за вдигане на данъците, но и в точно обратната посока. Например осигуровките в България са най-високият данък и около 1/3 от брутната заплата отива за плащането им. Поради това има и огромни стимули и масово укриване на доходи и цели браншове са в сивия сектор и декларират само минимални заплати. Това е очевиден пример как един висок данък не носи повече приходи, а всъщност води до масово укриване. Същото ще стане ако рязко увеличим и другите данъци.

Затова може да подходим по обратния начин – да намалим осигуровките наполовина и същевременно рязко да повишим събираемостта и да разширим данъчната основа. Такова рязко намаление ще ограничи стимулите за укриване на доходи и ще изсветли голяма част от сивата икономика. Отделно, увеличеният нетен доход на работещите и бизнеса ще има положителен ефект върху икономиката и заетостта.

Това, заедно с мерки за повишена събираемост и оптимизиране на неефективните държавни разходи, може да позволи на бюджета да “преглътне” реформата без нужда от дефицити и дългове.