Дори базовият сценарий на централната банка не дава особени поводи за оптимизъм, смята той

"Икономическите перспективи пред България в краткосрочен план остават несигурни, а рисковете пред растежа се увеличават". Това заяви главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов в "Интервюто в Новините на NOVA", коментирайки последния икономически преглед на Българска народна банка.

По думите му дори базовият сценарий на централната банка не дава особени поводи за оптимизъм. Според прогнозата годишната инфлация ще достигне 3,7% през 2026 г., а през 2027 и 2028 г. ще се задържи около 3,2%. В същото време икономическият растеж постепенно ще се забави – от 3,0% през 2026 г. до 2,8% в края на периода.

Богданов подчерта, че още в базовата прогноза ясно се открояват негативни тенденции както в глобалната, така и в българската икономика. Основен проблем остава отслабеното външно търсене, което се отразява директно върху българския износ.

"Водещите ни търговски партньори не се развиват особено добре, а това води до стагнация на износа", посочи той.

Вътрешното потребление остава основен двигател на икономиката, подкрепено от ръста на заплатите. В същото време инвестициите – както частните, така и публичните – изостават. Според икономиста политическата нестабилност допълнително задълбочава предпазливостта на бизнеса и ограничава инвестиционната активност.

По думите му България вече се намира в неблагоприятния сценарий, а рискът от преминаване към силно неблагоприятен става все по-реален. Въпреки това най-тежките ефекти от глобалната криза тепърва предстоят.

"Истинската криза още не е настъпила", предупреди Богданов. Той очерта възможни бъдещи проблеми като недостиг на авиационни горива, затруднения в туризма и проблеми с доставките на суровини като торове. Според него предстои свиване на икономическата активност в глобален мащаб, което може да доведе до по-дълбока рецесия.

Особено тревожен би бил сценарий, при който азиатските икономики бъдат сериозно засегнати, тъй като това би довело до глобално забавяне, недостиг на ключови ресурси и сериозни сътресения в сектори като транспорт и туризъм.

В заключение икономистът подчерта необходимостта от подготовка за по-тежки времена. Според него е важно държавата да разполага с достатъчни бюджетни буфери, които да бъдат използвани при евентуално задълбочаване на кризата, както и да се предприемат мерки за подкрепа на най-застрашените сектори от икономиката.