В Европа лихвите се вдигнаха и е по-скъпо да вземеш кредит. Такава е ситуацията в Германия и в Чехия. У нас тя е малко по-различна. Лихвите останаха ниски. Има ликвидност в системата и получаването на кредит е сравнително лесно. Има два начина за ограничаване на този кредитен ръст. Единият е вдигане на минималните резерви на банките. Наскоро те бяха повишени на 12%. Алтернативният подход е в изискванията при системен риск, а именно - правилата за клиентите. Доходът е спрямо вноската и самоучастието". Това заяви по NOVA икономистът Петър Ганев. Той допълни вероятно, че ще се приложи  комбинация от двете.

„Всичко зависи от хипотезата дали и кога ще влезем в еврозоната. Част от проблема в българската финансова система е, че сме във валутен борд. Банките са застраховани срещу редица рискове. Поради липсата на много финансови инструменти и факта, че населението спестява в депозити или инвестира в имоти – има изключително ограничени опции какво да се прави с този ресурс. По тази причина банките са пълни основно с левов ресурс, който не се ценообразува на базова лихва, каквато е „Юрибор", а по друг индекс. Поради тази причина са много ниски лихвите. Когато влезем в еврозоната, лихвите първоначално неминуемо ще тръгнат нагоре. Имам доста познати, които банките вече привикват, за да подписват анекси към договорите, за да повишат лихвите", подчерта Евгений Кънев.

„Ако целта е да ограничим ръста на кредитирането, мерките, анонсирани от гуверньора на БНБ Димитър Радев преди дни, ще са по-ефективни. Те ще ограничат определени хора, чиито доходи са по-ниски, тоест разходите за вноски са по-високи или ще ограничат хората, които нямат самоучастие над лимита, обявен като задължителен", обясни Петър Илиев.