“Минималната заплата в България е по-ниска от тази в селските райони на Китай. Това е доста странно, при положение че сте страна от Европейския съюз (ЕС).” Това недоумение изрази Робърт Кайло, експерт в Международната организация на труда, по време на конференция за заетостта и доходите, организирана от синдикатите, пише “Труд”.

“Хората, които получават минимална заплата, живеят с по 3,96 евро на ден. Това е недостатъчно за оцеляването им”, разкритикува ниските доходи у нас и Шарън Бъроу, лидер на Международната конфедерация на профсъюзите. “Средната заплата също е доста по-ниска спрямо останалите страни в ЕС”, добави тя.

Изчислението на Бъроу за 3,96 евро на ден е направено преди няколко месеца, когато най-ниското възнаграждение у нас бе 240 лв. след приспадане на данъците и осигуровките, посочва “24 часа”. "Въпреки че властта отчита повишение, изоставате с 50% от страна като Полша", каза тя.

Бъроу прогнозира увеличение на българите без препитание до 19% до края на годината - около 12% безработни и 7% трайно обезкуражени. В следващите няколко години България щяла да се нуждае от 700 000 нови работни места, отделно се налагали специални мерки за младите, които тепърва щели да излизат на трудовия пазар.

Предстои подписване на национално споразумение между правителството, бизнеса и синдикатите за намиране работа на завършилите училище до 4 месеца, каза социалният министър Тотю Младенов. Според него средната заплата за четвъртото тримесечие на 2011 г. била с 8,7% по-висока в сравнение с 2010 г. Много фирми съкратили нискоквалифицираните си работници и така се вдигнали производителността и доходите на останалите.

Рискът от бедност у нас е 41,6% при 23% средно за ЕС, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. Синдикатът настоя за въвеждане на необлагаем минимум, за да останат повече пари у хората. Ниските доходи у нас се дължали на високия дял на сивата икономика - 35-40%. 1/3 от наетите се осигурявали на непълен доход. Повишените с 1,8% вноски за пенсия обаче дали като резултат 500 млн. лв. повече в НОИ.

20 на сто от българите в активна възраст биха искали да напуснат страната си, пише "Дума", позовавайки се на генералният секретар на Международната конфедерация на профсъюзите Шарън Бъроу. По думите й шестнадесет процента от българите до 2009 г., а и след това, са емигрирали от страната. Според нея тези тревожни процеси могат да бъдат спрени, ако се вземат активни мерки положението в страната да се подобри.