От все сърце желая пълно възстановяване на човека, политика и държавника, убеденият социалдемократ (от старата школа!) Роберт Фицо. От вчера мислите ни са с него и близките му, с хората от Словакия.

Но наред с това не може повече да мълчим за едно уродливо лице, което ужасяващият атентат срещу словашкия премиер оголи. Това лице, представяно за „умно и красиво“, грижливо бе отглеждано в Европа години наред.

„Либералният“ писател, който простреля Фицо, е неслучайно явление, той е ясна проява на промиването на мозъци най-вече в Източна Европа. Нещо, което от години наблюдаваме и у нас: всеки несъгласен с новата монументална пропаганда е „путинист“, всяка различна теза е „хибридна атака и пропаганда“. Те мразят и трябва ежедневно да го доказват. И ако не го правиш всеки ден, ако не сочиш врага, на другия ден ти си врагът…

Те празнуват с хора с пистолети, шофират пияни и надрусани, ходят така дори в Народното събрание, крещят и заплашват в „Пирогов“ от „името на министъра“. Правят сглобки, и изборни „ала-бала“, лъжат безскрупулно – все в името на властта. И въпреки това са „добрите сили“, преливат по медиите и ни поучават…

Словашкият атентатор преди години е опитвал да основе своя партия „Движение срещу насилието“. Каква илюстрация на лицемерието им!

И, да – въпрос на време е и у нас да започнат да отстраняват неудобните с пистолети, с компромати, с побои. Не е като да няма мрачно минало, от което да почерпят „вдъхновение“. Не е като да не се опитват да го реставрират, да рушат паметници, да остракират хора, да дамгосват и маргинализират творци и учени, само защото не са на тяхното мнение.

Крайно време е да започнем да назоваваме нещата с истинските им имена: кафявата чума вече открито се демаскира, тя е тук, сред нас. 

Хора, бдете!