• 20 души притежават десетки дружества, с които пробвали измамите - назначават фиктивно работници - без да им плащат осигуровки, а после искат обезщетения от държавата

• Служителите не помнят кой ги е наел и къде е търговският обект, в който са работили

Националният осигурителен институт хвана пореден опит на голям кръг от дружества да източат средства от обезщетенията за безработица. 

Мрежата се разплита след подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Установено е, че дружеството, чрез което се подават данни за лицето, не превежда осигурителни вноски, собственик на дружеството е малоимотно и на практика неграмотно лице. Освен това няма регистрирани касови апарати, няма търговски обект. А осигурителният доход е равен или близък до максималния, пишат експертите от НОИ в бюлетина си.

При попълването на декларации наетите в дружеството не успяват да опишат какво точно са работили, не помнят кой ги е наел, как им е плащал, не знаят къде се намира търговският обект и пр. След извършване на проверката са издадени задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни. А паричните обезщетения са получили отказ, съобщават още от НОИ.

 Въпреки че проверката при този осигурител е завършила, експертите установяват, че въпросният „собственик“ се явява собственик и/или съдружник в множество други дружества, които също подават данни за лица, осигурени на висок доход, но без внесени осигурителни вноски. Чрез анализа на данните се достига до голям кръг от търговски дружества - средно по 20, но в някои случаи броят на тези дружества достига до около 100 на едно лице. В масовия случай се касае за ниско грамотни лица, които изпитват трудности да водят обикновен разговор, не са и чували за квалифициран електронен подпис (КЕП), но въпреки това са вписани в Търговския регистър като собственици на капитала и управители на десетки ООД или ЕООД.

Наблюдава се прехвърляне на дружества помежду им в различни периоди, установява се, че фирмите се обслужват от едни и същи счетоводители, упълномощени от собственика на фирмата да го представляват и да подават данни от негово име по електронен път с КЕП. В един от случаите е установен абсурдът да се подават данни за осигуряване месеци след смъртта на титуляря на КЕП, който е едноличен собственик и управител на ЕООД.

Тези фирми са извършвали „дейността“ си на територията на няколко териториални поделения на НОИ (ТП на НОИ).

Всички тези фирми са прегледани и анализирани за измами, не всички са имали назначени лица и са източвали средства, но при установени нарушения и неоснователно подадени данни са дадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни, както и разпореждания за спиране па плащанията и възстановяване на изплатените обезщетения, пишат от НОИ.

Заличени са данните на 140 лица. Подаден е сигнал в МВР и прокуратурата за около 20 лица, притежаващи капитала и управляващи десетки дружества. Задържани и разпитани са работници и и счетоводители. Има признания, от служителите, че не са работили, а от счетоводителите, че са назначавани хора без да упражняват дейност.

Как се правят проверките?

Националният осигурителен институт осъществява три нива на контрол при изплащането на паричните обезщетения  - предварителен, текущ и последващ.

Ролята на предварителния контрол преди изплащането на паричните обезщетения непрекъснато нараства чрез извършване на задълбочен анализ на случаите, за които има индикации, че са възможни злоупотреби с осигурителни плащания, обясняват от НОИ.

Текущият контрол се извършва от съответните длъжностни лица при преценка на правото на паричните обезщетения преди тяхното изплащане.

При съмнения за злоупотреба се подава сигнал за проверка до контролните органи на НОИ и се спира производството по отпускане на обезщетенията, помощите и пенсиите. Контролните органи извършват проверка в осигурителя, при която събират, установяват и изясняват факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове на ДОО. Проверява се първичната счетоводна документация на осигурителя, основанието и верността на подаваните данни за наетите лица.

Същевременно се подава сигнал за проверка до Областната инспекция по труда съгласно нейната компетентност, проверява се за наличие на търговски обект, както и искане на информация от съответната териториална дирекция на НАП за извършени от нея проверки и ревизии на дружеството, подавани данъчни декларации, регистрирани фискални устройства и т.н.