Параметрите на бюджета и финансовата част от управленската програма бяха във фокуса на поредния кръг работни разговори между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Те са постигнали съгласие по важните въпроси, които да зададат на Министерството на финансите (МФ) във връзка с проектобюджета. Формациите са на позицията за поддържане дефицит в рамките на 3%, да не се пипат данъци и да се подсигури присъединяването към еврозоната.

Днес, за разлика от вчера, на срещата дойдоха двамата съпредседатели на ПП - Кирил Петков и Асен Василев.

Бившият финансов министър в кабинета „Петков“ смята, че ще има ръст на номиналния БВП.  Той лично нямал притеснение по макрорамката във вида, в който е предложена. Доколкото в България ще останем със сравнително най-ниските енергийни разходи като себестойност, индустриалното производство ще стане по-конкурентно, прогнозира Василев. Не бих пипал драматично макрорамката, защото ще доведе до значително прекрояване на бюджета, заяви той.

Василев отбеляза, че приходите, като абсолютна стойност, в митниците растат почти толкова, колкото и тези в НАП.

„Да се види какво обуславя този по-малък ръст на приходи, особено от ДДС. Заложеният ръст на приходи от ДДС е по-нисък от заложената инфлация, без да броим ръста на БВП. Да се види внимателно в приходите от акцизи на Агенция „Митници“ - беше вдигнат акцизът на цигарите“, аргументира се той.

Той е привърженик да се заложи обща политика за издръжката за всички ведомства, а ако има искания за изключения, да са индивидуални.

„Нека държавата си прибере целия дивидент от дружествата, ако някъде някое дружество има нужда от изключение, да каже защо има нужда от такова“, обясни Асен Василев. Според него трябва да се тръгне от рестриктивна обща политика и след това да бъдат заложени конкретните програми и изключения.

По отношение на дивидента Кирил Ананиев, финансов експерт от ГЕРБ, е на противоположна позиция и смята, че предприятията трябва да се гледат едно по едно, защото всяко е различно, и не бива процентът да е един и същ за всички.

Ако защитим 2-я транш по Плана за възстановяване и устойчивост, той ще дойде и като приход, и като разход, и няма да даде отражение върху бюджетния дефицит за 2023 г., посочи още Ананиев. „Притеснява ме и дали е реалистична прогнозата на МФ за забавен ръст на БВП през 2023 г. до 1,8 процента“, добави още експертът.

Красимир Вълчев от ГЕРБ добави: „Трябва да си признаем, че сме в отрицателно фискално пространство“. По думите му не можем 100 процента да съкратим националните капиталови разходи, защото инфраструктурите изискват годишно минимални разходи за поддръжка.