ГЕРБ няма да променя плановете си за издигането на кандидат-президентската си двойка заради вече обявените кандидатури на други политически сили. Това заяви депутатът от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и бивш министър на външните работи Георг Георгиев в предаването "Денят започва" по БНТ.

По думите му решението на вицепрезидента Илияна Йотова да се включи в президентската надпревара е било очаквано и не променя стратегията на партията.

"Не мисля, че това е състезание кой първи ще обяви кандидатите си. Госпожа Йотова с нищо не е изненадала - това беше най-логичният ход от нейна страна. Всички политически сили следват собствен график, както и инициативният комитет, който предстои да издигне кандидатурата на настоящия президент", заяви Георгиев.

Той подчерта, че ГЕРБ няма предварително фиксирани срокове за обявяване на кандидатите си, освен тези, определени от Изборния кодекс и Централната избирателна комисия.

"Единствените срокове са законовите - кога започва предизборната кампания и кога се регистрират кандидатите. Няма причина да избързваме", каза той

Според Георгиев партията няма да съобразява избора си с действията на останалите политически формации.

"ГЕРБ винаги е вземала решенията си самостоятелно и според това кое е най-добро за гражданите и кое е най-печелившата политическа стратегия. Не определяме кандидатите си според това какво правят останалите партии", заяви депутатът.

Той припомни, че на предишните президентски избори ГЕРБ традиционно е представяла кандидат-президентската си двойка през септември и посочи, че подобен сценарий е възможен и сега. 

Критики към бюджета и управляващите

В интервюто Георгиев отправи критики към икономическата политика на правителството, като обвини управляващите в двойни стандарти и популизъм.

По думите му кабинетът обвинява предишните управления за финансовото състояние на държавата, но сам предприема сходни мерки.

"Замразени са детските надбавки, няма средства за детската болница, минималната работна заплата не се увеличава, а разходите растат. Ако това не е популизъм, не знам какво е", заяви той. 

За отношенията с "Демократична България"

Георгиев коментира и отказа на "Демократична България" за обща кандидатура за президент с ГЕРБ.

Според него именно действията на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" през последните години са допринесли за политическата нестабилност в страната.

"Колегите са много добри в поставянето на червени линии. Ако направим ретроспекция на последните пет години, голяма част от политическата нестабилност след 2021 г. е резултат именно от техните действия", каза Георгиев. 

Спор за американските военни операции

Бившият външен министър коментира и решението България да предостави възможност за използване на свои военни съоръжения от Съединените щати.

Според него има съществена разлика между първоначалното американско искане, свързано с учения и засиленото предно присъствие на НАТО по източния фланг, и настоящото, което вече предвижда операции в Близкия изток.

"В новата дипломатическа нота вече се говори за операции в Близкия изток. Това е съществена разлика и управляващите трябва ясно да обяснят защо основанията са променени", заяви Георгиев.

Той разкритикува и липсата на достатъчно информация към Народното събрание преди вземането на решението.

"Не видяхме текста на новата нота. Не беше проведено дори закрито заседание на парламентарните комисии, въпреки че говорим за въпрос с политико-военно значение", посочи депутатът. 

Критики към външната политика

Георгиев заяви, че кабинетът изпраща противоречиви сигнали по въпросите на сигурността и международните отношения.

Той коментира и думите на американския държавен секретар Марко Рубио, според когото България е сред съюзниците, реагиращи най-бързо на американските искания.

"Това беше извадено от контекста. Никога не е ставало въпрос България да казва "да", преди да бъде попитана. Ставаше дума за съюзнически ангажименти в рамките на НАТО", подчерта Георгиев.

По думите му само за България и Румъния в новите документи изрично се споменават операции, свързани с Близкия изток, докато за останалите държави става дума основно за учения и подготовки. 

За Иран, санкциите и Украйна

Бившият външен министър заяви, че България не е страна във военния конфликт в Близкия изток, но трябва категорично да подкрепя международните усилия за недопускане Иран да се сдобие с ядрено оръжие.

Той отправи критики и към искането на българското правителство за изваждането на определени лица от европейските санкционни списъци.

"Не виждам какъв е българският национален интерес от това да бъдат извадени Вагит Алекперов, Искандер Махмудов и руският патриарх. Ако има основания, обществото трябва да ги знае", каза Георгиев.

По отношение на войната в Украйна той заяви, че твърденията, че България е предоставяла безвъзмездна помощ, не отговарят на фактите.

"Голяма част от средствата се върнаха в страната чрез европейските механизми. Само по Европейския механизъм за мир България получи около 400 млн. евро, а инвестициите в отбранителната индустрия носят икономически ползи", посочи той.

В заключение Георг Георгиев заяви, че според него основният проблем на настоящото управление е разминаването между предизборните обещания и реалните политики.

"Виждам непоследователност както във външната политика, така и в бюджета - растящ дефицит, увеличаващ се държавен дълг, повече разходи и обещания, които трудно могат да бъдат изпълнени. Най-големият проблем е разликата между това, което управляващите говореха като опозиция, и това, което правят днес", заключи депутатът от ГЕРБ-СДС.