Въпросът е дали инфлацията ще падне с лека или с по-тежка рецесия, коментира пред Блумбърг България икономистът Георги Ангелов. Той даде пример с германската рецесия, която е протест на потребителите и се движи от намаление на потреблението на храни.

"Допреди няколко месеца слушахме големите производители на храни да казват: ние може да вдигаме цените колкото искаме, защото хората няма да спрат да ядат и изведнъж сега виждаме няколко поредни месеца – намалява потреблението и то най-много намалява потреблението на храни...Това е ясен знак, че не могат да се вдигат повече цените", отбеляза Ангелов.

Относно дългосрочната визия и цели за икономическото развитие на България икономистът подчерта, че вниманието на политиците сега е насочено към приемане на бюджета и до юли това ще бъде основният приоритет.

„След като мине бюджет 2023, започва работата по бюджет 2024, където вече може да има целогодишни политики, които могат да се изпълнят. За мен основното нещо са инвестициите, и най-вече частните инвестиции – там трябва да бъде фокусът. Това е нещо, с което България има проблем в последните години. Имаме много фирми в България, които имат големи печалби, но реинвестирането и новите инвестиции не са на съответните високи нива”, уточни Ангелов. Той вижда причина за забавянето на инвестициите в политическата нестабилност и войната между институциите.

"По-дългосрочната политическа предвидимост е важна за инвеститорите. Това, че България не успя да влезе заедно с Хърватия в еврозоната и в Шенген я прави да изглежда сякаш тъпче на едно място и това не е добър знак към инвеститорите", посочи експертът.

Ангелов прогнозира, че ще имаме растеж, но той ще е много по-нисък, отколкото миналата година.

"Положителното е, че няма нито една институция, която да дава рецесия за България. Както до момента върви туризмът, той е с рекордни стойности”, изтъкна икономистът.