Гърция и Сърбия: Коридорът Атина-Белград ще осигури мира и просперитета на Балканите
България 05.10.2017 19:32
Модернизацията на железопътния Коридор 10 е стратегически интерес на Сърбия и Гърция. Това заявиха в Белград министрите на транспорта на двете страни.
„Не е достатъчно да имаме само модерна железница от Белград до Будапеща, от огромно значение е да модернизираме пътя на юг“, заяви министърката на строителството и инфраструктурата Зорана Михайлович след нейната среща с гръцкия министър на инфраструктурата, транспорта и съобщенията Христос Спирцис.
Според нея модернизацията на железопътния път от Сърбия, през Македония, до Гърция е особено важно с цел да се спечели време при транспортирането на карго товари, което ще увеличи конкурентността на сръбските фирми.
От своя страна Спирцис изтъкна, че за Атина един от най-големите й приоритети е модернизирането на този път и свързването на Сърбия с пристанищата на Гърция.
„Инфраструктурното свързване на Гърция и Сърбия ще подобри не само връзките във вътрешността на Балканите, но и на целия регион със Средна Европа“, каза Спирцис.
Той предложи изработването на единна транспортна политика за региона, което ще наложи общи стандарти и ще насърчи и улесни превоза на хора и стоки.
„Време е жителите от региона да почувстват сигурността, която имат жителите на Средна Европа, което ще бъде невъзможно без осъществяването на проектите. За това Коридор 10 както в миналото, така и днес, но и в бъдеще може да бъде фактор за осигуряването на мира в целия регион“ , добави Спирцис.
Репортерът на БГНЕС припомня, че Коридор 10 е предшестван от оста Атина-Белград, която е създадена в резултат на неуспешните за България Междусъюзническа /1913 г./ и Първа световна войни /1914-1918 г./. Тогава Сърбия и Гърция получават обща граница за сметка на придобивките си във Вардарска и Егейска Македония.
Това позволява на тези две страни да държат в изолация – транспортна и икономическа България в продължение на десетилетия, като пренасочват движението на стоки и хора по линията Белград – Солун през Скопие и Вардарската долина.
Краят на тази негативна за България ситуация дойде в началото на 90-те години на ХХ век, когато се разпадна Югославия. Тя даде възможност за създаването на независима Република Македония, която прекъсна топлата връзка Белград-Атина. Пак тогава в края на 90-те години се появи и идеята за изграждането на Коридор 8, който през Република Македония ще свърже България и Албания, Черно с Адриатическо море, осигуряващ възможност за развитие по оста Изток-Запад на тези три държави като равноправни партньори. /БГНЕС
„Не е достатъчно да имаме само модерна железница от Белград до Будапеща, от огромно значение е да модернизираме пътя на юг“, заяви министърката на строителството и инфраструктурата Зорана Михайлович след нейната среща с гръцкия министър на инфраструктурата, транспорта и съобщенията Христос Спирцис.
Според нея модернизацията на железопътния път от Сърбия, през Македония, до Гърция е особено важно с цел да се спечели време при транспортирането на карго товари, което ще увеличи конкурентността на сръбските фирми.
От своя страна Спирцис изтъкна, че за Атина един от най-големите й приоритети е модернизирането на този път и свързването на Сърбия с пристанищата на Гърция.
„Инфраструктурното свързване на Гърция и Сърбия ще подобри не само връзките във вътрешността на Балканите, но и на целия регион със Средна Европа“, каза Спирцис.
Той предложи изработването на единна транспортна политика за региона, което ще наложи общи стандарти и ще насърчи и улесни превоза на хора и стоки.
„Време е жителите от региона да почувстват сигурността, която имат жителите на Средна Европа, което ще бъде невъзможно без осъществяването на проектите. За това Коридор 10 както в миналото, така и днес, но и в бъдеще може да бъде фактор за осигуряването на мира в целия регион“ , добави Спирцис.
Репортерът на БГНЕС припомня, че Коридор 10 е предшестван от оста Атина-Белград, която е създадена в резултат на неуспешните за България Междусъюзническа /1913 г./ и Първа световна войни /1914-1918 г./. Тогава Сърбия и Гърция получават обща граница за сметка на придобивките си във Вардарска и Егейска Македония.
Това позволява на тези две страни да държат в изолация – транспортна и икономическа България в продължение на десетилетия, като пренасочват движението на стоки и хора по линията Белград – Солун през Скопие и Вардарската долина.
Краят на тази негативна за България ситуация дойде в началото на 90-те години на ХХ век, когато се разпадна Югославия. Тя даде възможност за създаването на независима Република Македония, която прекъсна топлата връзка Белград-Атина. Пак тогава в края на 90-те години се появи и идеята за изграждането на Коридор 8, който през Република Македония ще свърже България и Албания, Черно с Адриатическо море, осигуряващ възможност за развитие по оста Изток-Запад на тези три държави като равноправни партньори. /БГНЕС
![]() |
1 | 2.04179 |
![]() |
1 | 2.33454 |
![]() |
10 | 3.92934 |
![]() |
100 | 4.93325 |
![]() |
1 | 1.80594 |
Последни новини
- 18:41 ЦИК обяви имената на още двама избрани за депутати
- 18:32 Германия постигна споразумение за мащабно държавно финансиране, еврото поскъпна
- 18:23 Сирийските кюрди не харесаха конституционната рамка, предложена от новата власт
- 18:13 ДАЗД с кампания срещу употребата на вейп, райски газ и "дизайнерски дроги"
- 18:03 Глобиха четирима водачи в Перник, шофирали по тротоар
- 17:54 "Хамас" освобождава американски заложник и подновява преговорите за Газа
- 17:44 Идването на Тръмп било шокова терапия за ЕС
- 17:35 "Ангели на пътя" питат общински съветник от ПП защо стимулира пътните убийци