Новата Директива на Европейския парламент за борба със сексуалните злоупотреби с деца и детската порнография има редица положителни страни, но засилването на наказанията срещу извършители на сексуални посегателства срещу деца не е сред тях, особено в случая на България. Това казва Георги Апостолов, координатор Национален център за безопасен Интернет, в своя позиция относно новата Директива.

Според Апостолов приетата в края на октомври от Европейския парламент дългоочаквана Директива за борба срещу сексуалната злоупотреба, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография предизвика редица объркващи съобщения и коментари. Той изяснява няколко важни момента в нея, а именно: Всички предлагани в директивата наказания са минимум за максималните наказания, тоест, липсват задължителни долни граници. При което българският Наказателен кодекс, например, в някои отношения се оказва по-строг от европейския документ.

"Очакванията, че новата директива ще даде възможност за по-сериозни присъди за производство, разпространение и притежаване на детска порнография и онлайн склоняване на дете към сексуални действия, не се оправдаха. За притежание Европарламентът предлага минимален таван на наказанието 1 година затвор – което в българския НК е точно толкова", казва Георги Апостолов. "Проблемът е, че при липса на минимална долна граница просто не се произнасят ефективни присъди. Проблем също така е, че при таван на предвижданото наказание, по-нисък от 5 години, българското законодателство не дава право на правоохранителните органи да изискват трафични данни, което е абсолютна необходимост за преследване на онлайн посегателствата срещу деца", добавя Апостолов.

Центърът за безопасен Интернет се надява, че българският законодател ще възприеме духа, а не буквата на европейския документ. В заключение координаторът на центъра добавя, че изискването за криминализиране на всички видове сексуални посегателства срещу деца е полезно за онези държави, в които не всички деяния са били криминализирани досега. Ако българският законодател се ограничи само до препоръчителните тавани на наказания, това на практика няма да доведе до никаква промяна в наказателното преследване на извършителите в България. /БГНЕС