Фискалният съвет изготви три сценария за развитието на българската икономика през 2026 г., на фона на възникналите рискове поради нестабилността на геополитическата и вътрешнополитическата обстановка на международно, регионално и местно равнище. Това предаде БГНЕС.

Разработени са базов (реалистичен), песимистичен и силно песимистичен сценарий. Има различна вероятност всеки от тях да се реализира.

Реалистичен сценарий

Базовият сценарий се основава на рязкото покачване на цените на енергията в резултат на войната в Иран. Той се характеризира с влошаване на външната конюнктура, което отразява забавяне на растежа.

Шокът в предлагането внезапно увеличава или намалява предлагането на стока или услуга. Фискалният съвет отбелязва, че промяната засяга равновесната цена на стоката или услугата и общото ценово равнище в икономиката. Шокът в предлагането може да доведе и до стагфлация.

Реалистичната прогноза се основава на предположението, че военният конфликт в Близкия изток ще бъде относително краткотраен. След средата на годината се очаква постепенно възстановяване на икономическата активност и нормализиране на цените на петрола и природния газ.

Прогнозата за БВП по текущи цени е от 126 987 млн. евро и съответно номинален растеж от 9,5%. Реалният растеж е 2,5%, а дефлаторът е 6,8. Хармонизираната инфлация се оценява на средно 4,2% за годината. Реалният растеж отразява значително забавяне в сравнение с 3,1% през 2025 г. Очаква се темпът на растеж на потреблението да спадне до 11,7% от 14,0% през 2025 г. Инвестициите възлизат на 25 548 млн. евро, което представлява номинален растеж от 1,4%, но в реално изражение се отчита спад, характерен за шок в предлагането. Очаква се значителен отрицателен баланс от -1 355 млн. евро поради по-висок растеж на вноса спрямо износа.

Песимистичен сценарий

Този сценарий предполага, че войната в Близкия изток ще се проточи и след средата на 2026 г. Смущенията в доставките на енергийните суровини ще продължат до третото тримесечие на 2026 г., след което ще се наблюдава сравнително бързо възстановяване на търговските потоци.

За 2026 г. прогнозата е БВП по текущи цени от 126 659 млн. евро и съответно растеж от 10,3 %. Реалният растеж е 1,9 %, а дефлаторът е 7,2. Хармонизираната инфлация е 4,6 % на годишна база. Според прогнозата потреблението нараства с 11,6 %. Инвестициите възлизат на 25 372 млн. евро. Износът се увеличава до 60 338 млн. евро (+2,5 %), а вносът - до 61 751 млн. евро (+2,8 %), което води до по-голям търговски дефицит от -1 414 млн. евро.

Силно песимистичен сценарий

Фискалният съвет посочва, че този вариант е възможен при продължителен шок в доставките на енергийни ресурси, включително прекъсване на по-голямата част от потоците през Ормузкия проток. В него се включват логистични затруднения и щети върху енергийната инфраструктура на страните износителки на енергия в Близкия изток в резултат на военни операции. Обемът започва да се нормализира едва в началото на 2027 г.

Прогнозата за БВП по текущи цени е от 125 301 млн. евро и съответно растеж от 8 %. Реалният растеж е 0,5 %, а дефлаторът е 7,5. Хармонизираната инфлация е 5,0 % на годишна база. Потреблението нараства с 11,3 %. Инвестициите възлизат на 24 691 млн. евро, което отразява номинален спад без растеж на частните инвестиции и минимално усвояване на средства от ЕС. Износът нараства само с 1 %, а вносът - с 2 %, така че салдото е силно отрицателно.