Повишението на цените на петрола обикновено увеличава транспортните и производствени разходи

Увеличение с 25% на световните цени на петрола би представлявало умерен външен шок за България, като ефектът се предава главно чрез разходите за внос на енергия, динамиката на инфлацията и забавянето на външното търсене.

Това се казва в анализ-симулация на Фискалния съвет за въздействието от покачване на цената на петрола с 25% върху фискалната перспектива на България за 2026 г.

Ето го и пълния текст на анализа на Фискалния съвет:

„България е интегрирана в икономическия пазар на Европейския съюз, което осигурява структурна устойчивост чрез диверсифицирани енергийни доставки, стратегически резерви и механизми за макроикономическа координация. При увеличение на цената на петрола с 25% се очаква умерен натиск върху бюджета, като дефицитът може да достигне около 3.3–3.6% от БВП.

Най-непосредственият фискален ефект ще бъде увеличението на оперативните държавни разходи, свързани с енергийното потребление в публичните услуги, транспорта и държавната администрация. При шок от 25% в цената на петрола дефицитът може да се увеличи с приблизително 0.15–0.35 процентни пункта от БВП. Ако базовият бюджетен дефицит за 2026 г. е около 3% от БВП, той може да достигне диапазона 3.25–3.6% от БВП при липса на компенсиращи политики.

Инфлационният натиск представлява друг важен канал на въздействие. Повишението на цените на петрола обикновено увеличава транспортните разходи, производствените разходи и потребителските цени. При България шок от 25% може да добави приблизително 0.4–1.0 процентни пункта към инфлацията, като точният ефект зависи от конкурентните условия на вътрешния пазар и предаването на ценовите промени от еврозоната.

Ефектите върху външната търговия ще бъдат умерени. България внася рафинирани петролни продукти и енергийни суровини, така че по-високите световни цени на петрола ще влошат търговския баланс. Дефицитът по текущата сметка може да се увеличи с около 0.2–0.4% от БВП.

Въпреки тези рискове България разполага със защитни механизми благодарение на членството си в Европейския съюз. Постепенното диверсифициране на енергийния сектор и инвестициите в инфраструктура намаляват уязвимостта.

Цената на петрола се покачи рязко в началото на март заради военната ескалация между САЩ, Израел и Иран.

Американски и израелски удари по Иран, последвани от ирански контраатаки и заплахи, доведоха до частично блокиране на Ормузкия проток, през който минава близо 20% от световния петрол и основателни опасения от прекъсване на доставките от Близкия изток. Към днешна дата Ормузкият проток не функционира нормално, намира се в състояние на фактически блокада и висока военна заплаха. Трафикът е минимален.

Пазарът реагира остро, но много анализатори смятат, че ако протокът се отвори бързо, скокът на цената ще е временен“, се посочва още в анализа на Фискалния съвет.