Настоящото становище е изготвено в изпълнение на разпоредбите на чл. 6. от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми.

Прогнозата на Фискалния съвет за номинален растеж на БВП за 2025 г. е 10,2%, отговарящ на реален растеж от 3,2% и дефлатор 6,8. Хармонизираната инфлация е 3,5% средногодишна и 3,6% в края на периода.

Относно прогнозата за 2026 г. Фискалният съвет е разработил три варианта – реалистичен, песимистичен и оптимистичен.

Базов е реалистичният сценарий с вероятност 60%, а оптимистичният и песимистичният са оценени с по 20% вероятност. Основният сценарий за развитието на икономиката през 2026 г. е изключително близък с този на МФ, както в номинален, така и в структурен аспект.  

За 2026 г. прогнозираме БВП с номинален растеж от 6,8%. Реалният растеж е 2,8% и дефлаторът е 3,9. Хармонизираната инфлация е оценена на 2,9% средногодишна и 3,3% в края на периода.

Фискалният съвет формулира следните изводи и препоръки:
 
1. Фискалният съвет би преповторил препоръката от проектобюджета за 2025г. относно предложените политики и мерки,  а именно, че: 1) Приходите в бюджета са надценени. 2) В разходите за бюджета следва да се премахнат автоматичните индексирания за възнагражденията в някои сектори, които водят до бюджетен дисбаланс. 3) Да се промени подхода на изготвяне на бюджета – да се наблегне на ефективността и качеството на публичните финанси.

2.    Във връзка с влизането на България в еврозоната и новата фискална рамка, Фискалният съвет препоръчва при промените в ЗПФ и ЗФСАКМ да бъдат гарантирани съответните промени в бюджетния процес с оглед осигуряване на достатъчна увереност при валидацията на информацията и резултатите по отделните бюджети от страна на ФС. Промените касаят рамката за планиране, програмиране на база средносрочните фискални рамки, обвързването на фискалната политика със съответните секторни разходни средносрочни рамки, въвеждане на механизмите за Преглед на публичните разходи, с цел преминаване към ефективно програмно бюджетиране на секторно и министерско ниво.

3.    Икономическият растеж е значителен, но БВП влиза в период на промяна на източниците на растеж, което представлява риск за нивото на темпа на растеж. Международната среда остава волатилна, със силна степен на неизвестност за възстановяване на водещите европейски икономики.

4.    ФС оценява прогнозата за инфлацията за 2026 г. за достоверна, но със съществени рискове за възходяща корекция, поради експанзионистичната фискална политика и натиска върху пазара на труда.

5.    Необходимо е по-значително усилие за създаване на циклични буфери, надхвърлящи регулативно изискуемия от 1.5% от БВП. Както и създаване на структурен буфер за осигуряване на по-значително фискално пространство за структурни реформи.

6.    Значителните отклонения в оценката на приходите за 2026 г. създава невъзможност за оценка на фискалните правила поради високата степен размера  и структурата на разходите и съответно на дефицита да бъде съществено различна от заложената прогноза на консолидираната бюджетна програма. Също така, налице са съществени различия в оценката на отклонението на потенциала за растеж, което влияе върху оценката за изпълнение на фискалните критерии до степен да не могат да бъдат потвърдени.

7.    Налице е отклонение на критерия за нетните първични разходи, и нарушаване още в първата година на изпълнението на средносрочния фискално-структурен план.

8.    Правилото за размер на публичния сектор до 40% от БВП е нарушено през 2026 г. и остава такова през следващите години.

9.    Фискалният съвет счита, че проекциите за приходите в проектобюджета са надценени. Разработената от Фискалния съвет оценка за приходите за 2026 г. показва риск от неизпълнение на данъчните приходи от 3.5 до 4,7 млрд. евро., в зависимост от допусканията за развитието на структурата на БВП.  Фискалният съвет не може да валидира и очакваните приходи, както и достоверността на данните във формат „Държавно управление“. За по-голяма прозрачност, считаме, че МФ трябва да публикува техническа част за прехода между касовия формат на Консолидираната програма и формата на „Държавно управление“.

10.    Липсва обвързване между прогнозата за БВП и заложеното повишаване на събираемостта на данъците във връзка с предложените дискреционни мерки за изсветляване на икономиката. Като се има предвид, че съвкупността от ефектите от дискреционни мерки доведе до повишаване само с 0,2-0,3% от БВП в събраните данъчни приходи за 2025 г., ФС оценява размера на тези мерки на не повече от една четвърт от прогнозираните от МФ.

11.    Експанзията на държавните разходи през 2026г. в размер на около 5% от БВП води до промяна в съотношението публичен/частен сектор и продължение на увеличение на дела му, въпреки много доброто развитие на икономиката. Публичният сектор достига 45,0% от БВП, което е над предвиденото ограничение в Закона за публичните финанси от 40%. Дори с отчитане на средствата от ПВУ, и това, че проектите трябва да бъдат завършени до трето тримесечие на годината, тази експанзия на публичния сектор е нерационална. Големият публичен сектор ще ограничи и икономическия растеж и възможностите за възстановяване след кризи.

12.    Фискалният съвет препоръчва да бъдат премахнати всички числови правила, водещи до процикличност на разходите.

13.    С притеснителни темпове нараства размерът на консолидирания държавен дълг – увеличава се до 29% от БВП за тази година и достига до 37% от БВП в края на разглеждания период. Разходите за лихви също растат –  от 0,5 млрд. евро. за 2024г. и до 1,8 млрд. евро. през 2028 г. Рязкото нарастване на дълговото бреме ще доведе до увеличаване на цената на финансиране на дълга на международните пазари. С това темпо България е на път да загуби имиджа на страна с нисък фискален риск по отношение на своята задлъжнялост.

14.    През 2020 г. от обхвата на правилото за дела на разходите в КФП бяха изключени разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз, с мотива да не се ограничава усвояването на средствата. Според Фискалния съвет изключението за европейски сметки, следва да отпадне и да бъде променен ЗПФ поради противоречие с икономическата логика на това правило да ограничава фискалната експанзия и влиянието на бюджетните разходи върху макроикономическите агрегати.

15.    Фискалният съвет предупреждава, че продължаващата политика за отчисляване на 100% от дивидентите от държавните предприятия в средносрочен план ще доведе до тяхната декапитализация, невъзможност за развитие и поддържане на конкурентоспособност. Освен това, политиката на кроссубсидиране и преразпределение между държавните предприятия, каквото представлява отнемането на 100% от печалбата под форма на дивидент и преразпределянето му чрез капитализация на определени други, е политика на много рискове.

Заключение

Фискалният съвет на България предлага да се преработи Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и Проекта на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г, като се вземат предвид направените по-горе изводи и препоръки.

Пълният текст на становището е достъпен ТУК