Фискалният съвет направи резюме на Бюджет 2026 година.

Според резюмето в бюджета е заложен голям дефицит, липсват реални структурни реформи, има непоследователна осигурителна реформа, тежестта се прехвърля върху бизнеса и е заложена дългова спирала.

Фискалният съвет изтъква, че в проекта на Закон за държавния бюджет на 2026 година липсва стратегия за провеждане на необходимите структурни реформи в публичния сектор.

Вместо решителни консолидационни действия, проектът залага на разходни корекции и дългово финансиране, което влошава дългосрочната фискална устойчивост на страната и излага публичните финанси на опасност.

Основни акценти от документа на Фискалния съвет:

• Голям дефицит и липса на фискална консолидация: Планираният дефицит по КФП от 5,7% от БВП (7,19 млрд. евро) за 2026 г. влошава фискалната позиция на страната. Проектобюджетът узаконява трайното надхвърляне на Маастрихтския критерий от 3%.
• Липса на реални структурни реформи: Правителството не предприема достатъчно реформи за оптимизиране на неефективните разходи в публичния сектор. Заложеното 10-процентно съкращение на разходите за персонал от септември 2026 г. спестява едва 85,0 млн. евро.
• Непоследователна осигурителна реформа: Частичното прехвърляне на личните осигурителни вноски към държавните служители и магистратите (в съотношение 80:20) е съпроводено с механизъм за брутно компенсиране на заплатите. Това изцяло неутрализира фискалния ефект през 2026 г. и на практика отлага същинското преструктуриране за бъдещи периоди.
• Прехвърляне на тежестта върху бизнеса: Номиналният ръст на данъчно-осигурителните постъпления през 2026 г. се дължи на приходни мерки, които натоварват директно реалната икономика. Сред тях са вдигането на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, служебното увеличение на осигурителните прагове, ускоряването на акцизния календар и 30-процентния ръст на винетките. Резервите от изсветляване на сивия сектор са надценени в разчетите.
• Дългова спирала: Отказът от свиване на текущите разходи води до натрупване на нов дълг, който се очаква да достигне 51,1 млрд. евро (35,7% от БВП) в края на 2028 г. Лихвените плащания нарастват рязко, изземайки ресурс от ключови сектори като образование и здравеопазване и превръщайки дълговото бреме в структурен дефект на бюджета.