Ние сме това, което беше задачата да станем, каза бившият премиер

Филип Димитров е бивш премиер, бивш депутат, бивш конституционен съдия, преподавател. Заедно се върнахме в годините назад и погледнахме нещата "отвисоко". Винаги, когато наближава 10 ноември, се задава обичайният  въпрос. Минахме ли Прехода, или още сме в него, пита бТВ. 

„Това е абсурден въпрос и той е израз на комплексарския начин, по който се говори за тези работи изобщо. Естествено, че сме минали Прехода. Какъв преход? България е една европейска държава, членка на НАТО, която отговаря във всяко едно отношение на общи стандарти - къде е по-добре, къде е по-зле, но в крайна сметка “, коментира Филип Димитров.

„Колко хубаво сме го направили, колко има кусури, колко има да се дооправя и т.н. – това е съвършено отделен въпрос, но това важи не е само за България, важи и за всички страни, които са на нашия хал“, допълни той.

„Ако се огледате в света наоколо и видите другите, които са се опитвали да правят нещо подобно, ще видите, че сме го направили що-годе прилично“, отбеляза Димитров.

„Мисля, че никой не си представя по време на революция, че нещата няма  да станат прекрасни. Аз бях от по-относително разумните в това отношение и даже бях си позволил да направя една аналогия с пътуването през пустинята, за което, общо взето, ми "изядоха" кокалите  и казаха, че той е решил сега тук да ни управлява  40 години – да ни води през пустинята.  Но да, но в крайна сметка беше ясно, че  всичко е нещо прекрасно,  което си мислим,  стават само от части. И това е така, защото ние все пак имахме възможността да знаем какво ни чака“, посочи Филип Димитров.
Той припомни, че френската революция, руската революция, нацистската революция протичат с големи сътресения, че „унищожението в тях е страшно много и незнанието какво следва също.  При нас, европейците,  хубавото беше, че ние  не създавахме нов свят,  ние отивахме в един свят, който  вече съществуваше, вече го знаехме, с всичките му кусури  и проблеми, но едновременно  остава много по-добър от  този, в който живеехме. 

"При нас, европейците, хубавото беше, че ние не създавахме нов свят, ние отивахме в един свят, който  вече съществуваше, вече го знаехме, с всичките му кусури  и проблеми, но едновременно много по-добър от този, в който живеехме“, отбеляза бившият премиер.
На 10 ноември 1989 г. той разбрал по телефона, че Тодор Живков е свален от позициите си.

"Отидох да събудя жена си. Тя каза - "моля ти се, това го слушам в последните 20 години непрекъснато", спомни си Димитров.

Остатъци от времето преди 1989 г. той забелязва най-силно в маниера на отлагане на свършването на работа. 
Това, което някои казват, че е липса на достатъчно инициатива или липса на желание да се свърши работа като хората“, посочи бившият депутат. По думите му това е проблем не само в България, но и в цяла Източна Европа.

Той коментира още, че България може да има само един премиер, но това не означава, че той не може да се съобразява и с други неща.