НАТО и Европейският съюз ще включат ферибота Русе-Гюргево към военния Шенген и ще изградят Дунав мост 3 край Русе като част от бърз военен коридор от Гърция през България до Румъния. Това се разбира от отговор на служебния министър Атанас Запрянов на депутатски въпрос. И двете съоръжения ще имат и паралелно гражданско използване. 

Иначе фериботната линия и бъдещият трети мост на Дунав ще са част от военната инфраструктура на военния коридор "Юг-Север", посочва Запрянов. Министърът припомня, че България се е ангажирала през международните формати за приоритетното изграждане на обекти от трасето на "Юг-Север", както и за включването им в проекти с европейско финансиране през следващия програмен период, пише в. "Сега". 

Военната мобилност е водеща инициатива на сътрудничеството между ЕС и НАТО, пише Запрянов и добавя, че целта е бързо и ефективно придвижване на военни контингенти и оборудване при рутинни дейности и по време на конфликти. Изрично е натъртено, че по тези коридори може да се окаже бърза подкрепа на България с военни сили и средства от НАТО и ЕС при военно нападение. 

Фериботната връзка Русе-Гюргево е стратегически важна както за НАТО, така и за ЕС и е станала стратегически важна по направленията, свързващи Гърция и Турция с България и Румъния, посочва военният министър. Тази връзка е и основна алтернатива на бъдещия трети мост на Дунав, който ще се изгради при Русе. 

"Значението на тези коридори за сигурността на страната ни е ключово, особено на фона на настоящата геополитическа ситуация", отбелязват военните. През юли тази година служебният военен министър посочи, че европейското финансиране на проекти за транспортна инфраструктура с двойно предназначение е 1,69 млрд. евро. 

Финансирането от ЕК е до 50%, а за държавите по кохезионната политика на ЕС може да достигне до 85%. От 2004 г. България има специален Закон за пребиваването и преминаването на съюзни и чужди военни. 

Сега Запрянов обяснява и че е повдигал въпроса за тези коридори както на заседание на Европейския съвет на министрите на отбраната, така и по време на среща на Б9. Този формат, който е известен и като Букурещката деветка, е регионалният формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността. Във формата участват страните членки на НАТО България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша. На практика това е Източният фланг на НАТО.