Шиенето на ишлеме изчезва, бъдещето е във висококачествени и скъпи продукти

Дълги години шивашката индустрия в България имаше своето място, традиции и осигуряваше поминък на много хора, особено в малките населени места. Постепенно секторът обаче загива, най-вече шиенето на ишлеме, изместени от евтините дрехи и работници в Китай.

Бавно и постепенно то се премести на изток - в Египет, Тунис и Мароко,

където заплатите са в пъти по-ниски,

особено на фона на бързо растящите разходи за труд в България през последните години. А големите поръчки отдавна вече се изпълняват в Индия, Китай и Бангладеш.

“Основен проблем е производителността на труда в България, която е най-ниска в ЕС. Нашите компании не са конкурентоспособни на тези в Азия и Африка”, казва Йордан Беловодски - изпълнителният директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК).

Освен че поръчките от Европа намаляват, възложителите изискват и по-ниски цени за продуктите и услугите, което намалява печалбата на родните фирми. В същото време разходите им се вдигат - не само за заплати, но и за горива, ток и газ. Но и потреблението пада - не само у нас, рецесията се усеща в цяла Западна Европа. В тази среда

печеливши са евтините дрехи, които масово се поръчват от китайски сайтове като Temu и Shein.

“Български компании със собствен продукт са силно притеснени от нелоялната конкуренция от тези сайтове. В Турция вече са въвели много големи мита за техните доставки. Забранен е и вносът на дрехи”, дава пример Беловодски. Според него Европейският съюз се бави с мерките срещу китайските стоки, въпреки че вече и той въведе такси за малки пратки извън съюза.

Всичко това води до смърт за шивашкия бранш у нас. Между 20 и 30% от фирмите, членуващи в асоциацията за текстил, облекло и кожи, са затворили през последната година. Членовете ѝ са над 100. Сред фалиралите са както малки, така и големи предприятия. “Някои от малките се справят по-добре, защото не са специализирани, а шият различни продукти - и ризи, и костюми, и блузи. Но ишлемето си отива. Тези, които имат свой продукт - сами инвестират в платове, материали, модели и са по-креативни, имат шанс да оцелеят, но всички се надяваме на промяна”, обобщава Беловодски.

Един от последните примери за голям фалит е германската “БТБ България”, която затвори през март. Тя произвеждаше в Русе дамски облекла за световни модни гиганти, но и собствени дамски колекции. Има дружества в Северна Македония и Турция. Основната причина, която посочва за спирането на дейността, е

пренасочване на поръчките

от европейски клиенти към по-евтините азиатски държави. Миналата година “Арда-Русе” – една от емблематичните фабрики в Русе, спря работа след 93-годишното си съществуване.

Няколко шивашки фирми затвориха и около Добрич, което постави областта на второ място по най-масови съкращения на работници по данни на КНСБ. Напълно е преустановена дейността на шивашката фирма “Балконф” в Балчик,  която освободи повече от 100 работници. Производството на обувната компания “Неди Стил” в Добрич е сведено почти до минимум. Фирмите “Дека” и “Рада” в с. Лозенец , които работеха на ишлеме за италиански партньор, също затвориха, след като в продължение на 4–5 години разценките за произведената продукция не са били актуализирани. 

Дейността си прекратила и шивашката фирма “Димекс”, а цеховете на компания “Вес” в селата Зърнево и Бенковски, също работещи в обувното производство на ишлеме, вече са затворени. Още през 2023 г. най-големият производител на чорапи в България – “Делта текстил – България”, се премести в Турция. Там работеха близо 500 работници.

През миналата година в Агенцията по заетостта са депозирани 63 уведомления за съкращения на работници и служители, като за 11 от тях като основание е посочено закриване на предприятието. Сред тях са шивашките “Елегант-СЕ”, “Колор чарт България”, която се занимава с прежди, “Белтекс-М” – производство на работни облекла

Според информация на Агенцията по заетостта фирма “Шнайдер” в Симитли е уволнила всичките си 57 работнички.  Също и  “Креациони донна” - Велико Търново, която произвежда дамска конфекция, както и на “ТПК колектив” в Ловеч. Намалява персоналът и в шивашките фабрики “Димана” в Батак и “Алес” в Димитровград.

В началото на миналата година фалит обяви стратегически партньор на Levis - фирма “Динатекс България”, в бургаското село Зайчар. В резултат бяха освободени над 500 работещи.

“Този процес се случва от години. Провеждали сме редица срещи, но няма подкрепа нито от държавата, нито от ЕС”, разочарован е Беловодски. Той дава пример с Германия, която помага на предприятията в затруднение, като поема половина от заплащането и осигуровките на служителите в срок до 1 година.

Преди десет години в шивашката индустрия в България са работили около 160 000 души. Днес заетите са едва 86 000 – почти двойно по-малко. Само за миналата година са били освободени между 6000 и 7000 души, като по данни към септември 2025 г. общият брой на заетите в текстилния сектор е 57 252, а средната брутна заплата е 766,94 евро. За една година заетостта в сектора намалява с 10%, основно в малките и средните шивашки предприятия, показват данните на БАТОК.

С между 8 и 10% е намалял и износът

от България към септември миналата година спрямо 2014 г. Най-силно засегнати са производителите на облекло и кожени изделия, по-умерено отражение се отчита при техническия текстил. Бъдещето на индустрията у нас най-вероятно ще се съсредоточи в изработване на висококачествени продукти в къси серии и на по-високи цени.

Обувната промишленост у нас също е на издихания, твърди Пламен Иванов - председател на браншовия съюз на кожарската, кожухарската, обувната и галантерийната промишленост. По думите му днес има само около 20 производителя и ако нещо не се промени, прогнозите му са, че до 2030 г. секторът съвсем ще изчезне. Причините за западането на сектора са подобни - липсата на кадри и на пазари, няма държавна подкрепа, а пазарът е залят от евтин внос.

ЕС забранява унищожаването на непродадени дрехи и обувки

Европейският съюз забранява унищожаването на непродадени дрехи, аксесоари и обувки, за да намали текстилните отпадъци. Изискването влиза в сила още на 19 юни за големите компании, а за средните - от 2030 г.

Всяка година между 4 и 9% от непродадените дрехи в Европа се унищожават, което генерира около 5,6 милиона тона емисии на въглероден диоксид. По-малко от половината от непотребните дрехи се събират за ново използване и рециклиране, а само 1% се превръщат в нови дрехи, обосновава се Европейската комисия. И още - текстилното производство е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб, основно вследствие на продукти за боядисване на платовете. Всяка година прането на синтетични материали води до натрупването на повече от половин милион тона микрочастици пластмаса на дъното на океана.

По тази причина компаниите ще са задължени да оповестяват броя на непродадените изделия, които те изхвърлят всяка година, и причините за това.

Производителите ще могат да поставят екомаркировка върху своите продукти, ако спазват строги екологични критерии. Това дава по-голяма видимост на продукти, които не вредят на околна среда и причиняват по-малко замърсяване на водите и въздуха.

Според нови изисквания за екодизайн дрехите трябва да са по-издръжливи - да издържат на повече цикли на пране, да са по-лесни за рециклиране - да не се смесват много различни видове нишки, както и да не се използват опасни вещества като микропластмаса и токсични багрила.

Въвежда се и разширена отговорност на производителите. Страните от ЕС трябва да създадат схеми, които ще задължат производителите на облекло, аксесоари, шапки, обувки, одеяла, спално бельо, завеси да покриват разходите за събиране, сортиране и рециклиране на техните продукти. Такава схема може да се създаде и за производителите на матраци. От януари 2025 г. държавите да събират разделно текстилни изделия за повторно използване и рециклиране.

От лятото на 2027 г. се въвежда и задължителен цифров паспорт за всички фабрики. Той ще се съдържа в QR код, с който всеки купувач в магазина ще може да види от какви материали е произведена дадена дреха, какви химикали са използвани при обработката, как се поддържа. Идеята е производителите да се насърчат да използват качествени материали - издръжливи и рециклируеми. Шивашки цехове, доставчици на платове и търговци на едро ще добавят в паспорта данни за превоза, складирането, издадени сертификати.

Въпреки добрите намерения на ЕК за производителите това създава нови затруднения и натоварване. Изискванията ще увеличат разходите за складове, логистика, преработка и рециклиране. Циклите на разработка ще се удължат заради промяната на допустимите материали и конструкции. Цените на дрехите ще се вдигнат заради въвеждането на разширената отговорност, която се финансира от компаниите.

Албена Арабаджиева, "24 часа"