Повишаването на активността вдига прага за влизане в Народното събрание, обръща внимание социологът от „Тренд“

Влизаме в последната фаза на предизборната кампания и във всеки един час всичко може да се случи, заяви в ефира на Евронюз социологът Евелина Славкова от „Тренд“.

В последните дни преди изборите социологическите нагласи остават динамични, въпреки че кампанията навлиза във финалната си фаза. „Във всеки един час всичко може да се случи“, коментира социологът Евелина Славкова от агенция „Тренд“. По думите ѝ предстои да стане ясно дали след празничните дни има „някаква финална динамика преди изборния ден“, но подчерта, че решаващи остават последните часове.

Славкова отбеляза, че значителен дял от избирателите все още не са направили своя избор. „Има между 15% и 18% от хората, които ще решат за кого да гласуват“ в самия край на кампанията, посочи тя. Според нея именно тази група може да повлияе на крайното подреждане, макар че към момента „има ясно изразен първи“ и „ясно изразен втори“, докато битката остава по-оспорвана за следващите позиции.

Големият въпрос, на който социологията трудно може да отговори, е какво ще се случи с политическите партии около 4-процентната бариера – дали ще успеят да я прескочат. Като БСП например, която според различните данни влиза или не влиза. Там има и други формации, които са, така да се каже, на ръба. Именно тук ще бъде най-интересно дали ще успеят да влязат.

Един от ключовите фактори ще бъде избирателната активност. „Колкото по-висока е избирателната активност, толкова повече се вдига прагът за влизане в Народното събрание“, обясни Славкова. Очакванията са този път тя да бъде по-висока спрямо предходни избори: „Може да надхвърли тези 3 милиона и 100 хиляди“, което би ограничило шансовете на по-малките формации и би повишило легитимността на вота.

Надявам се да бъдем изненадани и извън изборните резултати в понеделник, 20 април, да започнем с един по-оптимистичен прочит – че хората са излезли да гласуват и че има висок дял на участие. Казвам го не само защото това е важна част от демокрацията, а и защото всички теми, които обсъждаме – за купен и контролиран вот – могат да бъдат минимизирани, макар и не напълно премахнати. Когато избирателната активност е по-висока, тяхната тежест се усеща по-слабо.

По отношение на общественото доверие в социологическите данни Славкова предупреди за негативен ефект от политическите атаки. „Това насаждане, че социолозите лъжат, всъщност дистанцира хората от участие в екзитпола“, каза тя. Въпреки това подчерта значението на паралелното преброяване: „Това е допълнителен инструмент за контрол на изборния ден“, и призова гражданите да участват активно както в гласуването, така и в екзитполовете.