Според проучването в следващия парламент ще влязат шест партии

изглеждат сигурно представени в състава на следващия

парламент. Това показва последното проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено в периода 6-12 октомври сред 1025 пълнолетни български граждани в 99 гнезда, в 70 населени места от цялата страна.

Лидери са ГЕРБ с 23, 5 % подкрепа. Битката за второто място е между три партии – „Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП.

Над 4-процентовата бариера за влизане в парламента са още „Демократична България“ и ДПС със съответно – 10, 2 и 9, 4 на сто подкрепа към момента. 

Под прага остават „Изправи се БГ. Ние идваме!“, ВМРО и „Възраждане“.

Около 1/4 от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли сега заявяват, че ще подкрепят ПП.

Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП, коментират социолозите на „Екзакта“.

ПП привлича около 15% бивши избиратели на ДБ от юли т.г. , а от БСП не повече от 5 на сто, които биха се преориентирали, посочват от социологическата агенция.

Според тях от данните е видно, че партията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев привлича най-много гласове на избиратели, които не са гласували през юли.

Електорална активност

Според проучването 52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. Деклараращите намерение да гласуват на парламентарния вот са малко по-нисък дял – около 49%.

Желаещите да гласуват на президентските избори, които се колебаят кого да изберат, са 13,6%, а желаещите да гласуват на парламентарните избори, които се колебаят коя формация да подкрепят, са 12%.

Проучването регистрира над средната мобилизация за гласуване на президентските избори сред мъже, високообразовани хора, както и жители на областните градове.

По 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП и на „Изправи се БГ! Ние идваме“ са твърдо решени да гласуват за президент.

По 80% от избирателите на „Има такъв народ“ и на „Продължаваме промяната“ и 2/3 от избирателите на „Демократична България“ също декларират категорични намерения да гласуват за президент.

Сред заявилите категорично намерение да гласуват на предстоящите

парламентарни избори, по-често има хора на възраст над 30 години, висшисти, жители на градовете-областни центрове и на селата.

Опасения, свързани с електронното гласуване имат по-често хора на възраст над 60 години (27% от тях) и нискообразовани жители на малките градове и села. По 1/3 от избирателите на БСП и на ДПС се притесняват от електронното гласуване. Страхове от заразяване с COVID при гласуване пък изпитват предимно възрастни

хора, жени и нискообразовани респонденти.

По данни на социологическата агенция всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли.

Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове.

1/5 от разочарованите от партията, за която са гласували на 11 юли, посочват, че няма да гласуват на 14 ноември.

81% от интервюираните твърдят, че са силно притеснени от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок - цели 87%. 78% изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите-горива, електрическа енергия и газ.

44% се боят за здравето си предвид ръста на COVID у нас.

38% се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си.

За проучването на „Екзакта“ е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци,

която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-овите  дялове е +/- 3%.

Изследването е проведено със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”  /tribune.bg