Смъртта на Георги Кузев отново постави въпроса за агресията сред младите и за ролята на семейството, училището и институциите. Според социалния антрополог Харалан Александров проблемът е много по-дълбок от конкретния случай, а криминалният психолог Габриела Симова предупреждава за натрупан гняв, липса на авторитет и влияние на средата върху поведението на децата.

„Българските институции по правило се опитват да не забелязват подобни проблеми. Обикновено прехвърлят отговорността към семейството, а семейството от своя страна обвинява училището. Общо взето, младите хора са оставени на произвола на съдбата, на случайността, на своите нагони и на тази групова култура, която до голяма степен се формира през социалните мрежи.Когато институциите реагират, обикновено е твърде късно. Въпросът е дали ще е при изгаряне първа, втора, трета или четвърта степен, както е в случая. Премиерът веднага зае отбранителна позиция и побърза да обвини някой друг – това е класическа проява на заучена безпомощност. В тази ситуация се надявам някой да се захване отвъд реториката, гръмките заявки и страховитите намерения и по систематичен начин да разбере какво се случва“, заяви Александров.

Според него радикализацията е вторичен проблем.

„Това е удобно оправдание за една насилническа култура, която е групов феномен. Това не са индивидуални прояви и е много малко вероятно подобно нещо да бъде извършено от отделно дете. Необходимо е да има групова санкция“, смята Александров.

По думите му за да се стигне дотам, че да се питаме къде са службите, които би трябвало да се занимават с националната сигурност, означава, че всички останали социални механизми са провалени.

„Политизирането на въпроса пък е публично самопризнание за провал от страна на държавното ръководство и всички политически лидери, които успяха да се произнесат по въпроса“, коментира социалният антрополог.

Според криминалния психолог Габриела Симова всеки човек има индивидуалност, която се определя от множество фактори – темперамент, среда, възпитание и начина, по който е израснал.

„В тях има много натрупан гняв, който не може да бъде правилно канализиран с оглед на крехката им възраст. Когато привнесем и грешна идеология, която ги залива отвсякъде, нещата могат да станат много опасни.За да се генерира толкова голяма агресия и гняв не към конкретна личност, а към определена мишена, това означава, че тези млади хора живеят в много сериозен конфликт. Често наблюдаваме как у родителите се формира усещане за безсилие. Това вече са младежи, които физически са големи и силни и се противопоставят на авторитета. Ако родителят не е създал авторитет у детето си, когато е било малко, сега вече е много късно“, каза криминалният психолог.

По думите ѝ основният проблем е липсата на време. Родителите често пропускат важни моменти от развитието на децата си и не успяват да ги опознаят достатъчно.