Съвременната финансова система в КНР започна да се създава в края на 70-те години на ХХ век с появата на елементи от капиталистическата икономика в рамките на социалистическата държава. Преди това Народната банка на Китай контролираше всички финансови организации и по същество беше единственият субект в тази сфера на бизнеса. Печалбата от финансовите операции отиваше в държавата.

През 1984 г. от Народната банк на Китай се отделиха Китайската търговска банка и Китайската банка /само през нея се осъществяваха валутни операции/, както и Народната-строителна банка и Земеделската банка. През 1995 г. беше публикуван Закон за търговските банки и тези четири банки получиха статут на търговски банки, собственост на държавата.

Първите реформи на валутния пазар бяха осъществени в началото на 80-те години. От 1981 до 1984 г. в търговията се използваха два типа курса – официален и по договорка. От 1985 до 1993 г. съществуваха паралелно официален и регулиран курс, които бяха унифицирани през 1994 г., оттогава се провежда политиката на единен регулиран плаващ курс, основаващ се на търсенето и предлагането на пазара /но ориентиран към параметри, определяни от Народната банка на Китай/.

През 1981 г. правителството започна да емитира облигации за финансиране на бюджетния дефицит; също така бе санкционирано издаването на облигации на най-големите държавни предприятия. През първия етап книжата бяха поименни; прехвърлянето им на трети лица беше невъзможно. Това ограничение беше постепенно отменено през 1986-1988 и оттогава може да се говори за появата на пазар на дългови ценни книжа в КНР. В началото на 90-те години емитирането на държавен заем от първа категория постепенно премина на пазарни релси.

Фондовият пазар до голяма степен се появи заради необходимостта от обективна оценка на ефективността на компаниите: колкото по-високо я оценяваха инвеститорите, толкова по-скъпо се продаваха акциите. През декември 1990 г. се откри фондовата борса в Шанхай, а през юли 1991 г. - в Шънчжън. Създаващият се пазар на акции започна с емитирането на ценни книжа на малките градски и селски предприятия, тъй като правителството не се решаваше да превърне големите компании в акционерни.

Оборотът на финансовия пазар постоянно растеше. През 2010 г. обемът на сделките по краткосрочни облигации на компаниите от нефинансовия сектор достига 27,9 трилиона юана, по банкови облигации – 64 трилиона юана, обемът на операциите репо – 87,6 трилиона юана. По своите мащаби китайският пазар на облигации е на 2 място в Азия и на 6-то в света. Общата обем на транзакциите на фондовия пазар достигна 309,1 трилиона юана; общата капитализация на компаниите, които се листват на Шанхайската и Шънчжънската фондови борси, е достигнала в края на 2010 г. 26,5 трилиона юана /3,9 трилиона долара/. Днес финансовият сектор създава 4,73% от БВП и в него работят 4,5 милиона служители.

Китайските компании предпочитат финансирането чрез кредити вместо привличането на средства от фондовия пазар. През 2010 г. нефинансовите компании са привлекли 11,1 трилиона юана /1,6 трилиона долара/, като на кредитите се падат 8,36 трилиона, или 75,3%, а от емитиране на акции и облигационни заеми – 1,78 трилиона, или 16%. Облигационните заеми са много по-важни, отколкото финансирането чрез емитиране на акции. В края на 2010 г. емитирането на кратко- и средносрочни банкови облигации, а също така облигации на нефинансови компании достигна 3,13 трилиона юана, а общо всички емитирани /първични и вторични/ акции тип А в Шанхай и Шънчжън са донесли на компаниите 1,03 трилиона юана. При това 40,6% от обема на нови емитирания се падат на средни и малки фирми, а 20,1% - на компании, работещи в сферата на новите и високите технологии.

От 2008 г. юанът усилва своето присъствие на външните пазари, превръща се във валута, използвана в регионалната търговия и резервна валута за редица страни. Според статистиката на Хонконгския комитет по финанси в края на май 2011 г. По спестовните сметки има 548,8 милиарда юана, или 15% от обема на съхраняваната в банките чуждестранна валута. Популярността на юана подтиква властите за осъществяване на програмата по превръщането на Шанхай в международен финансов център. Този процес започна още през 80-те години, инициативата принадлежи на местния комитет за реформа и развитието на държавните институции и шанхайското кметство. Първият указ на централното правителство в тази връзка беше издаден едва на 25 юни 2009 г. Правителството никога не е оказвало финансова подкрепа на проекта. В Китай смятат, че в света няма нито един финансов център, който в пълна степен би могъл да удовлетвори всички потребности на световната икономика и затова няма страх от конкуренция с други финансови центрове.

Китай се стремят към по-голяма откритост на своите финансови пазари, не спират експериментите за участие на юана в международния стокообмен, развива се офшорния пазар на юана, продължава да напредва процеса на неговото включване в международната финансова система. Правителството стъпка по стъпка либерализира финансовия пазар, превръщайки уверено Китай в равноправен участник на глобалната финансова система. /БГНЕС

Статия: "Как развивается финансовая система Китая"

Автори: Цяо Идъ – секретар на Шанхайския изследователски фонд за развитие; Ли Жуей – служител във фъкултета за международни финанси и търговия на Шанхайския институт за чуждестранни езици.

Вестник: Ведомости