В медицината, новите терапии и технологичните промени постоянно увеличават разходите и правят системата все по-скъпа, коментира за БНР икономистът от ЕКИП Аркади Шарков. Той предупреди за нарастващ натиск върху НЗОК.

По думите му, това се случва особено осезаемо в условия на бюджетен дефицит, когато натискът върху финансирането на здравната система се засилва. Той посочва, че в краткосрочен план няма непосредствен риск за пациентите по отношение на достъпа до терапии, но предупреждава за възможни затруднения в бъдеще.

Шарков обръща внимание и на икономическата среда, като отбелязва, че годишната инфлация през април е около 7% и поставя страната сред държавите с по-висока инфлация в европейски контекст. Този факт също поставя под натиск парите за здравния сектор. Експертът посочва, че приходите в системата се увеличават вследствие на по-високите доходи и минимална работна заплата, но според него това не е достатъчно, за да гарантира устойчиво финансиране. По негови изчисления е необходим значителен ръст на бюджета на НЗОК, за да се постигне временна стабилизация.

„Това естествено не значи, че парите ще стигнат. 25% увеличение е минимумът, който би трябвало да бъде увеличен. Тук говорим и за фокусиране върху болнична и извънболнична медицинска помощ, тъй като там пък актуализацията не е правена от 2024 година. С оглед на общото увеличение на бюджета – тук говорим за оптимистичен сценарий – това, което евентуално е възможно в рамките дори на повишените постъпления, а и е много важно също да знаем какъв е реално дефицитът в бюджета – между 8 до 10% трябва да бъде увеличението на бюджета на Касата, за да се стабилизират за малко, в рамките на тази година, тук говорим с бюджет 2026, финансите в здравеопазването. Оттам насетне вече трябва веднага да започнем преговори за бюджет 2027 и съответно да бъдат обсъдени начини за подпомагане на финансирането на сферата“, коментира здравният икономист.

Според него контролът върху разходването на средствата съществува като инструмент, но проблемът е в ефективното му прилагане и в липсата на достатъчно кадри за реални проверки.

Шарков отбелязва, че застаряването на населението и намаляващата работна сила създават натиск върху системите за осигуряване, като подчертава два основни политически инструмента за увеличаване на приходите – повишаване на осигурителните вноски или увеличаване на възрастта за пенсиониране, като и двата варианта имат социална цена.

Като алтернативи за допълнително финансиране в здравеопазването той посочва намаляване на броя на неосигурените лица, пренасочване на средства от акцизи към профилактика и въвеждане на по-голям принос от страна на държавните служители за здравно осигуряване.

Шарков подчертава, че българските домакинства поемат значително по-висок дял от разходите за здравеопазване в сравнение със средното ниво в Европейския съюз, което според него създава допълнителна финансова тежест върху гражданите.

В заключение той поставя акцент върху нуждата от засилена превенция и скрининг като част от по-устойчива здравна политика.