Вместо обединена и целокупна, България претърпява две национални катастрофи през войните, водени от 1912 до 1918 година. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, "убиват" мечтания национален идеал, предаде кореспондентът на БГНЕС в Благоевград.

"Първата Световна и предходните Балканска и Междусъюзническа войни са неразривно свързани, по простата причина, че това са войни, които са продиктувани от стремежа на българите да живеят заедно в рамките на една държава. По различни стечения на обстоятелствата българите не успяват да се докоснат до първоначалния идеал да съединят всички българи в рамките на една целокупна България", каза пред БГНЕС д-р Кирил Алексиев от Регионалния исторически музей в Благоевград. Той е и научен секретар на филиала на Македонския научен институт в града.

Според него заради този национален идеал българското правителство се принуждава да води тази поредица от войни.

"За съжаление Първата Балканска война не се оказва успешен изход от тази задача и за това се стига до кръвопролитната Втора Балканска война, която в рамките на едно лято води до Първата национална катастрофа за България. Огромна бежанска вълна залива територията на България. Нашият регион не остава незасегнат. Главно бежанци от егейският дял на Македония. Най-многобройни са бежанците от Кукушко и Зарево, Солунско. За съжаление само една година след неуспешния край на Междусъюзническата война България отново е изправена пред ново по-голямо предизвикателство. Преди 100 години избухва Първата световна война, в която първоначално българите заемат позиция на неутралитет, за да видят как да ориентират своите национални интереси. Но в края в краищата през 1915 г. се включват във войната. Която всъщност довежда до още по-голяма катастрофа на българския национален идеал", завършва Алексиев.

Историкът припомни, че бойните действия през Първата световна война се водят на Дойранския фронт в Македония, но щаба на българската армия е бил в Кюстендил. Направлението на сраженията е в посока Косово и вътрешността на Сърбия, като целта е да се унищожи боеспособността на сръбската армия. В резултат на което България успява наново да си върне Македония.

Музейни експозиции

По повод 100-годишнината от началото на Първата световна война, в РИМ е подредена експозиция от оръжия, документи и лични вещи на участници в трите войни. В експозицията са и лични документи и материали на генерал-майор Костадин Жостов – Началник щаб на Трета българска армия по времето на Балканските войни, след което е изпълнявал същата длъжност и през Първата световна война. Той е от село Гайтаниново, Неврокопско. В РИМ се пази негова кутия за писма и документи, която му е била подарена. Генерал Жостов е бил военно аташе в Русия, Франция, Англия, участва в преговорите по време на примирието в Балканската война, въобще е бил много емблематична личност. Тук се съхранява и генералската му сабя. Във витрината над нея е изложено и знамето на Македонско братство "Гоце Делчев". Братствата са в основата на македоно-одринското опълчение. Опълченците се сражават и в трите войни, едно от най-героичните им сражения е това при Булаир. Там те осуетяват турската контраатака, което в края на краищата се е оказало решаващо за спечелването на войната.

В открит урок пред ученици от Благоевград, д-р Алексиев представи и оръжията, с които са се водели трите войни. Сред тях българска пушка "манлихера", модел 1895 година, покрила се със слава през трите войни. Представени са и оръжията на балканските страни-като пушка Уинчестър, на въоръжение в турската армия, огнестрелни оръжия на черногорската армия, пленена сръбска офицерска сабя. Сред интересните експонати бе и българска офицерска сабя с надпис: "С нами Бог" И две гранати, участвали в щурма на Одрин и Бунархисар. Сред късоцевните експонати има пистолет "Парабел" и револвер "Колт", били на въоръжение сред офицерите и подофицерите. Тук бе и прословутият турски ятаган, посякъл доста непокорни български глави през 500-те години на османско владичество. Сред ценните военни експонати бе и калпак на участник в македоно-одринското опълчение.

Доброволците и Опълчението

През септември 1912 година е обявена мобилизация. Армията има нужда от 366 000 войници. Мечтата за обединена България кара хиляди да се включат в армията. Обявената цифра за нуждите на българската армия е надхвърлена почти два пъти. Под бойните знамена се явяват 578 000 доброволци. В армията се включват и 14 670 доброволци от македоно-одринското опълчение, които са действали като отделен военен корпус. Любопитното е, че над 500 от опълченците-доброволци са чужденци. Само арменците са 274 души.

Един от тези хиляди доброволци е и Станой Михалков от село Горна Железница край Благоевград. Поради факта, че е бил доста едър, успява да влезе в армията, макар, че е бил едва 17-годишен. Воюва по фронтовете и на трите войни - от 1912, та чак до 1918 година.

"Прадядо ми се е бил на Дойранския фронт. Награден е и с кръст за храброст, след като успял с още един войник да плени французин", спомня си д-р Анатоли Тачов. Според него, прадядото на съпругата му Дафина Тачова, също лекар, преминал през окопите на врага и с още един войник се скрили в храстите в близост до дърво, върху която имало наблюдателна вишка на противника. Два дни двамата се крили в храстите, но успели да пленят французин - картограф от щаба, който заснемал полето на бойните действия. Двамата пленили "езика" след като слязъл от вишката, успели да го прекарат до позициите на българската армия. Връща се у дома жив след 7 години на сражения, бай Станой доживява до към 1973 година. Умира след като му събарят къщата в с. Струмско, за да построят сегашните панелни блокове в благоевградския квартал.

Бежанците

След Първата национална катастрофа през лятото на 1913 година огромен поток от бежанци, главно от Егейския дял на Македония се насочва към майка България.

До 1925 година в град Горна Джумая, днес Благоевград, се заселват 775 семейства на бежанци. 165 от тях са от Кукушко, 147 от Демирхисарско, Лагадинско-72, 58 от Гевгелийско, 49 от Малашевско, 42, 32 и 30 семейства от Серско, Ениджевардарско и Дойранско. Вземайки само най-необходимото, от Щипско пристигат 21 семейства, 20 от Струмишко, от Кочанско-17, Солунско-16, по 11 от Драмско, Тиквешко и Велешко. Между 4 и 8 семейства пристигат в Горна Джумая от Воден, Костур, Баракли Джумая, Крушево, Босилеград, Охрид, Скопие, Тетово, Битоля, Ресен. По 2 от Дебър, Одрин и Кратово, по едно от Гостивар и Куманово.

Бежанци се заселват и в близките до гръцката граница български градове като Неврокоп/Гоце Делчев/, Свети Врач/Сандански/ и Петрич. Сред прибралите се в свободна България е и прадядото на настоящия президент Росен Плевнелиев. Фамилията на държавния глава след Балканската война напуска село Плевня, останало на територията на днешна Гърция. Селото сега се нарича Петруса и се намира край пътя между Като Неврокоп и Драма. /БГНЕС