Двама президенти - на България Румен Радев и на Индия - Рам Натх Ковинд, откриха паметник на Махатма Ганди в Южния парк в София.

Откриването стана в деня на Съединението на България.

По покана на президента Румен Радев президентът на Индия Рам Натх Ковинд е на държавно посещение в България. Той е придружаван от съпругата си Савита Ковинд.

"Мирният подвиг на Махатма Ганди, неговата любов към родината, неговият принос за раждането на съвременна Индия, символично се родеят с делото на нашите смели борци за единна и нова България", каза Радев при откриването на мемориала.

Индийският президент Ковинд нарече Махатма Ганди: "баща на нацията". "Бих искал да изкажа благодарност на българския народ за това, че той отреди това вечно място и дом за неговия паметник в красивата страна и точно на този празник".

Ковинд изтъкна че "като радетел на ненасилието и апостол на мира" водачът на индийското движение за независимост е направил "политически немислимото в политически неизбежното".
Нелсън Мандела и Мартин Лутер Кинг са сред мнозината, вдъхновили се от философията на Махатма Ганди, посочи още индийският президент Рам Натх Ковинд.

Паметникът на Махатма Ганди е дело на скулптура Иван Русев.

Мохандас Карамчанд Ганди, наречен Махатма (Велика душа - санскрит, б.р.) Ганди, се ражда през 1869 г. В Порбандар, Гуджарат, като най-малкото от пет деца при четвъртия брак на Карамчанд Ганди с Путали Бай. Семейството е заможно и принадлежи към кастата на търговците вайши. Баща му заема поста на министър-председател на Порбандар, а по-късно - на Раджкот. И двамата родители са силно набожни хиндуисти.

Ганди разказва, че родителите им ги възпитали в толерантност спрямо друговерци. Както всички индуси и те били вегетарианци. Още като дете Ганди е свидетел на конфликти на баща му с колониалните офицери в областта. От друга страна, той наблюдава добрите и толерантни взаимоотношения между различните религиозни общности - индуисти, мюсюлмани, парси и джайнисти.

Ганди започва своята политическа дейност в Южна Африка. Той основава през 1894 г. Наталски индийски конгрес и повежда на 13 ноември 1913 г. протестен марш към Трансваал, в следствие на което през 1914 г. се приема Закона за подпомагане на индийците.

В Южна Африка Ганди развива своята концепция за ненасилствена съпротива, която нарича "сатяграха". За африканското население не се ангажира по същия начин, а остава през целия си живот концентриран върху индийците. През 1920 г. Махатма Ганди поема ръководството на Индийския национален конгрес, който през следващите години се радикализира в дух на индуистки национализъм, което отблъсква от организацията много мюсюлмани. През 1930 г. Ганди инициира кампания за гражданско неподчинение и организира Поход на солта, като протест срещу британския монопол на солта. Този марш се превръща в най-зрелищната кампания на Ганди по време на борбата за независимост.

През 1942 г. Ганди призовава за незабавната независимост на Индия и поради това е арестуван в Пуна. След две години е освободен по здравословни причини. Както в Южна Африка, така и в Индия, Ганди е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в затвора. /news.bg