И в областта на морското право няма достатъчно ясна уредба именно в областта на засядането на кораби. Това стана ясно от думите на д-р Диана Маринова от Катедра "Международно право и право на ЕС" на Юридически факултет на УНСС, преподавател по международно морско право пред БНР.

Страната ни е член по Международната конвенция за търсене и спасяване по море, уточни тя и допълни, че тази и други конвенции, по които България е страна, не съдържат достатъчно уредба за подобни казуси. И на европейско, и на глобално международно ниво има проблеми за уредбата със засядане на кораби. В Конвенцията от 1989 г. за спасяването молбата, която да се представи пред други държави трябва да е в най-кратък срок въз основа на условията.

Този казус доказва, че у нас липсва обща държавна морска стратегия и целенасочена държавна политика, смята доц. Маринова. По думите й въпросите се решават казус по казус.

Има вероятност България да претърпи и финансови и екологични щети. Дано се положат всички усилия, за да може корабът да бъде претоварен, но как ще стане това е въпрос кой плаща. Това решение трябва да се намери скоро, уточни тя.

Страната ни подлежи на санкция, ако бъде замърсена зона Калиакра, която има значителна морска акватория.

Запитана ако сме изправени пред екокатастрофа можем ли да освободим кораба и после да си търсим парите, тя уточни, че може да има сътрудничество. Ако не се постигне подобно сътрудничество с корабособственика, трябва да има договор за спасяване, ако няма договор, се следват правилата, взима се предвид стойността на кораба, усилията и уменията на спасителите, обясни преподавателят по морско право.

Спасяването на кораба зависи от волята на корабособственика и застрахователите. Възнагражденията за спасяване зависят от много условия, възможно е да се потърсят застрахователи на спасявания кораб. Лошото е, че спасяваният кораб и според международните конвенции зависи от волята на собственика дали да бъде спасяван, каза доц. Маринова и отново призова да се търси сътрудничество.

Обсъжда се и проблемът за разходите за спасяване, каза тя. Ако е имало обявена обща авария, това се променя - съразмерно се обявяват щетите. Тя се обявява от самия спасяван кораб, за да се разпределят щетите, да не отиват само при този, който ги е претърпял.

Маринова е категорична, че транспортното министерство трябва да се види дали е осъществен контрол.

По мнението на Емил Милев, председател на УС на риболовно сдружение "Черноморски изгрев" спасителната акция за освобождаването на турския кораб Vera SU, заседнал край Камен бряг е закъсняла. "От първия ден за нас, като хора, които прекарваме живота си в морето, беше ясно, че операцията ще бъде неуспешна.".

"Не е възможно 24 часа преди "да духне" времето да се изпраща плаващ кран и влекач на място. Беше обречена на неуспех. Всичко беше прах в очите на обществото. Това трябваше да започне седмица по-рано", заяви Милев.

Припомняме, според бившия директор на "Морска администрация" Живко Петров в държавата няма фирма с такава техника. Продължава да се търси международна помощ. Няма възможност държавата да поддържа всичко за такъв тип аварии, но трябва да има възможност да събере по най-бързия начин сили и средства - дали частни, дали държавни, без значение, каза Петров.

Милев изтъкна, че тяхното сдружение, което разполага с 53 кораба, е могло да участва в претоварването и да помогнат с каквото могат.

"Никаква организация. 20 години, 30 години никаква спасителна дейност няма в България. Няма център за спасяване. Нямаме техника - няма кораби, няма хеликоптери", подчертава Емил Милев и определи ситуацията като безхаберие.

Припомняме, на 20 септември корабът Vera Su заседна в скалите край Яйлата.

До 24 септември нямаше никакво действие от страна на институциите.

На 24 септември Басейнова дирекция взе проби от морските води, резултатите от които бяха оповестени в понеделник с изказа "има следи от нитритен азот".

Също в петък, 24 септември, шефът на ИА "Морска администрация" обяви, че институциите са отхвърлили плана на корабособственика и застрахователите и очакват нова реакция.

През уикенда, 25 и 16 септември еколози и местни надигнаха глас, че има замърсяване и държавата бездейства, а опасностите от задаващото се лошо време и бурно море, поставят в риск цялата екосистема и всяко едно забавяне може да е фатално.

Неделя, 26 септември, транспортният министър разпореди незабавна операция.

В понеделник, 27 септември, започна операция по разтоварване на товарния кораб, като към мястото бяха отправени кран и баржа. Баржата също заседна, а машината за опаковане се развали.

28 септември - обявиха спиране на операцията, след като бяха разпространени кадри, които показват как азотните торове се разпиляват в морето при претоварването им. По-късно през деня от МОСВ съобщиха, че не са разрешавали такива способи за претоварване.

На място служебният транспортен министър Христо Алексиев обяви, че се търси чуждестранна помощ. Шефът на "Морска администрация" призна, че страната не разполага с нужната техника.

Христо Алексиев уволни шефа на "Морска администрация" заради сериозна неадекватност по освобождаването на кораба Vera Su. Той уточни, че приоритет е спасяването на екипажа.

Извършено бе укрепване на кораба, което да го предпази от обръщане заради лошото време./БНР