"Амнести Интернешънъл" публикува годишния си доклад за Състоянието на правата на човека по света. Новото издание на доклада за 2021/22 г. покрива 154 държави. В него организацията алармира за увеличаване на неравенствата, зачестяване на опитите за заглушаване на критичните гласове и ограничаване на гражданските свободи по света, както и за все по-враждебно отношение към хората, принудени да напуснат домовете си и да бягат в търсене на сигурност.

В частта си за България организацията обръща внимание на влошаваща се свобода на медиите и зачестили заплахи срещу журналисти в страната, увеличаващото се домашно насилие и открити атаки срещу ЛГБТИ общността, системното насилие срещу хора, настанени в центрове за институционална помощ, и неправомерното отблъскване на бежанци и мигранти по границите. Това констатира в годишния си доклад за 2021/22 г., който покрива 154 държави, "Амнести Интернешънъл"

Свободата на медиите продължи да се влошава, а журналисти и независими медии, разследващи престъпността и корупцията, бяха изправени пред чести заплахи и клеветнически кампании, включително и от държавни служители. В доклада се посочват конкретни случаи: през април Димитър Стоянов от сайта "Биволъ" и заплахите от бизнесмен, когото е разследвал, репликата на Тошко Йорданов за "Крумовите закони" по повод лапсус на журналист в ефир, изказването на министър Бойко Рашков, който постави под съмнение журналистическата почтеност на двама телевизионни водещи, които го интервюираха, и предложи те да бъдат отстранени от постовете си.

Пандемията от COVID-19 влоши и без това несигурните условия на труд на работещите в медии, което доведе до намаления на заплатите, забавени плащания и подкопаване на редакционната независимост. Правителството намали финансирането на няколко обществени медии и Съвета за електронни медии, основен медиен регулатор в страната.

"Амнести Интернешънъл" се позовава и на доклада на ЕК за върховенството на закона от юли, в който се подчертава липсата на прозрачност, концентрацията на медийна собственост и продължаващата политическа намеса в редакционната политика на някои медии. България беше понижена от 111-та на 112-та позиция сред 180 държави в Световния индекс за свобода на медиите и остана държавата членка на Европейския съюз с най-ниски стандарти за медийна свобода.

Остава болезнен и проблемът със случаите на домашно насилие, които нараснаха три пъти по време на пандемията от COVID-19, продължиха да нарастват. През януари правителството внесе в парламента промени в Закона за защита от домашно насилие, целящи допълнително хармонизиране на вътрешното законодателство с международните стандарти. Някои от мерките, включени в измененията, предвиждат засилване на защитните мерки, механизъм за насочване и създаване на централен регистър на случаите на домашно насилие, жертви и извършители. До края на годината измененията все още не бяха приети.

Констатира се и че България е продължила да извършва системно отблъскване на мигранти и хора, търсещи международна закрила по своите граници. До края на годината бяха регистрирани над 1100 случая на отблъскване, засягащи най-малко 13 000 души. През юли Европейският съд по правата на човека установи, че България е нарушила Европейската конвенция за правата на човека, като през 2016 е експулсирала журналист в Турция, без да проучи рисковете, пред които е изправен при завръщането си.

Условията за прием на хората, търсещи международна закрила остават под минималните стандарти. Въпреки това огромното мнозинство афганистанци, търсещи международна закрила, продължиха да бъдат отхвърляни по ускорени процедури, като молбите им бяха третирани като явно неоснователни, продължаваща практика откакто България обяви Турция за безопасна трета страна.

ЛГБТИ хората продължиха да се сблъскват със заплахи и тормоз, включително от политически партии и държавни служители. В доклада си правозащитната организация напомня и за случая с нападението на общностния център за ЛГБТИ събития в София Rainbow Hub от Боян Расате, кандидат на партия Български национален съюз на президентските избори през ноември. Въпреки че той бе задържан и обвинен в хулиганство и нападение, съгласно Наказателния кодекс на страната насилието по хомофобски подбуди все още не е признато за престъпление от омраза. Преди това парламентарните избори през юли ЛГБТИ събития в София, Пловдив и Бургас са били атакувани от групи, враждебни към правата на малцинствата. През юли годишното София Прайд шествие се проведе на фона на масови анти-ЛГБТИ протести.

Ромите продължават да са изправени пред широко разпространено социално изключване и дискриминация, включително в сферата на образованието, здравеопазването, жилищното настаняване и заетостта, констатират още от "Амнести". COVID-19 и произтичащото от него продължително извънредно положение засегнаха непропорционално ромското население. Вероятността ромските деца да завършат каквото и да е ниво на образование продължава да е много по-ниска спрямо общото население. COVID-19 увеличи риска от ранен брак за ромските момичета. Европейският център за правата на ромите установи, че ромските деца са свръх представени в държавната система за грижи за деца и за тях има по-голяма вероятност да бъдат отделени от семействата си. През юни Върховният административен съд е признал лидера на партия Българско национално движение Красимир Каракачанов за виновен за дискриминация заради противоречивите му изявления след инциденти във Войводиново през 2019 г., предизвикали широко антиромско насилие, довело до разрушаване на жилища и принудително изселване на ромски семейства.

"Амнести" не престава да напомня ежегодно и че властите не са успели да изкоренят постоянното физическо малтретиране на настанени в социални домове и пациенти с психични разстройства. През октомври Комисията за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа съобщи за множество случаи на шамари, юмруци, ритане или удари с пръчки, връзване или хора, намерени изоставени при нехигиенични условия. Комитетът призова за спешни действия и за радикална промяна на подхода на държавата към институционалните социални грижи, включително психиатричните такива.