"Следващата година инфлацията вероятно ще е средно 10-15%, за потребителската кошница обаче не очаквам значителни промени. Когато се дават пари на всички това не променя ситуацията. Помощите трябва да са само за нуждаещите се. Бих махнал отстъпката за гориво, както и за ток за бизнеса, бих махнал почти всички мерки", коментира икономистът Красен Станчев.

"Когато повишавате минималната заплата и извършвате по-високи пенсионни плащания при висока инфлация, се стига до обезценяване на парите. Инфлацията за пенсионерите е по-ниска от това, което са получили като увеличение на дохода за последните 16 месеца. Само с целенасочена политика от 200-300 млн. за помощи, неравенството би се намалило с 1/10. Общите помощи за всички могат да минат 9 млрд. лева годишно, което е безсмислено", смята той.

Според него помощи за гледане на дете не бива да се дават на хора с високи доходи. "Винаги на края на годината се харчи повече - излизат спестявания, има коледни бонуси. Нивата на личната инфлация - в малката потребителска кошница, са по-високи от средната. Заменянето на инфлацията с пари от бюджета не влияе на ръста на цените", подчерта Станчев пред Нова нюз. 

По думите му сметките за минималната заплата не са верни.

"Министър Велкова леко надценява разхода за бюджета - той ще е половин, а не един милиард. Тенденцията в ЕС е да се държи ниско съотношение на минимална към средна заплата - под 40%. Ако вземете средната заплата, то минималната трябва да е около 30-35% от нея, за да има здравина в икономиката. С новите промени може минималната заплата да стане около 85% от средната в региони като Северозападна и Североизточна България. Хората ще продължават да бягат оттам и никой няма да може да наема хора, за да спазва закона", коментира икономистът.

Прогнозата му е, че през 2023 г. ще има забавен икономически растеж, но не очаква фалити на големи предприятия.