Изработени са на ръка, с орнаменти, и това ги прави уникални

Художници, архитекти, IT специалисти се включиха в проекта на арх. Радомир Данков

Той: Дверите вече са защитени. Не от закона, а от добрата енергия, която вложихме

Над 20 доброволци за броени дни върнаха блясъка на две старинни врати на сгради - паметници на културата, по главната улица на Велико Търново. Художници, архитекти, творци, IТ специалисти, ентусиасти и обществено ангажирани личности участвали в проекта на арх. Радомир Данков. Той цели да спаси ценните вековни двери, пазещи духа и атмосферата на Старо Търново.

Идеята на Данков, реализирана за фестивала “48 часа Варуша юг”, тръгнала от предишното издание на събитието и друго предизвикателство. Тогава Анета Тенекеджийска направи карта на няколко врати на къщи и обществени сгради в квартала. После ги включи в игра, която провокира търновци и гостите на града и на фестивала да ги потърсят и да видят колко са красиви.

“Решихме, че това ще бъде добро продължение. От игра да преминем в реална трансформация, реставрация и опазване на тези врати. Сигурен съм, че след като вече са във вида, който постигнахме, те са защитени. Не от закона, а от енергията, която е вложена в тях. Станаха много атрактивни и съм убеден, че

няма да бъдат подменени с пластмасови, метални

или каквито и да е. Ще останат автентичните врати”, обяснява Данков.

Като човек, посветен на опазването и грижата за архитектурното наследство, той се надява направеното да е етап от цялостната реставрация на сградите. За да избере тези две врати, взел предвид автентичния им вид, съобразил и да бъдат в такова състояние, че да могат да бъдат спасени и освен това да бъдат на сгради, които имат съхранена визия.

“Ако приемем, че това е първа стъпка в цялостната реставрация, да можем да продължим след това и в по-голям мащаб. Другото, което сме търсили - да бъдат на по-видимо място, тъй като добрият пример заразява. Други хора

вече започнаха да питат може ли да реставрираме и тяхната врата,

колко ще струва”, разказва архитектът.

На финалната среща на фестивала споделил, че ако трябва да остойностят труда, който са вложили, той е не по-малко от 8000 лв., и то конвенционална строителна работа. Специфичната реставрация би струвала около 5000 лв. на врата.

Двете представителни врати на главната улица “Стефан Стамболов” са на възраст около и над 100 г. “Едната сграда е от 1895 г. Построена е от майстор Стоян Герганов, който е изградил огромна част от къщите по главната улица. Нейните проекти са съхранени в Държавния архив, което също е много ценно. Може да се разкаже една много по-пълна, богата и документално автентична история за къщата”, казва Данков.

Още в оригиналните планове на къщата цялото партерно помещение е магазин.Тя е на два етажа откъм нивото на главната улица и на четири - към река Янтра. В началото е била къщата на Панайот Хаджипанайотов, имала е вход и отстрани за жилищната част, а всъщност централният вход е бил входът на магазина. Арх. Данков предполага, че вратата на старинната къща е сложена малко по-късно след построяването ѝ, тъй като стилистиката на детайлите говори по-скоро за периода в началото на XX в.

Другата къща - на метри по-надолу в посока Царевец, е

от времето на сецесиона

в архитектурата в България - между 1920-1930 г. “Както архитектурата на тези сгради, така и самите врати са много ценни с това, че са изключително красиви. Изработени са на ръка, с орнаменти, и това ги прави уникални. Никоя от тях не се повтаря никъде. Освен това те са част от цялостния облик на сградите. Не е все едно дали е дървена, с решетки и дърворезба, изработена конкретно за архитектурата на тази сграда или някаква пластмасова врата”, посочва специалистът.

10 дни отнела основната работа по вратите, за да изглеждат те както в началото на миналия век. По тях имало много поправки и промени. Върху вратата на по-младата сграда имало поне 4–5 слоя боя, заличили горната част на детайлите. Другата врата била в доста по-добро състояние, но от нея са били демонтирани дървените решетки на прозорците, които, за щастие, собственикът е запазил.

“Без доброволци щеше да е невъзможно,

тъй като този процес изисква огромно количество ръчен труд. Някой са мои познати, други са от екипа на фестивала “Варуша юг” - все активни граждани, бяха суперентусиазирани. А след преживяното всички сме много по-близки - вече приятели и съмишленици”, доволен е Данков.

Сред доброволците имало работещи в IТ сферата, изкушени от възможността да работят със собствените си ръце. Нещо различно от боравене с мишка и клавиатура. Мотивирали и собствениците да се включат. И те вече знаят каква ценност притежават.

“Хубаво е за финалния процес да си работил с четка и да имаш художествен усет, но всъщност работата не е толкова специализирана, че да не може да я свърши всеки след кратко обучение. Много беше интересно, че имаше мъже, които не бяха хващали виброшлайф и ъглошлайф, за разлика от повечето дами, които всъщност бяха работили с всички инструменти.

През цялото време в процеса участваха собствениците на къщата от 20-те години. Ако ти си направил нещо сам, то за теб вече има много по-голяма стойност и обикновено не го захвърляш. Беше изключително обогатяващо за всички”, разказва архитектът.

Тайните на старинните врати будят любопитството на изследователя на миналото. “Докато реставрирахме вратата на по-старата къща, открихме, че тя явно е модел, който е изработван серийно. Във Велико Търново намерихме още 4 врати със същите детайли. Моята приятелка и колежка Оля преди дни пътува до Русе и там откри такава врата на къща”, оживява се Радомир.

Сега предизвикателството е да успеят да открият и нещо за майстора. “Обикновено отстрани на крилата дърводелците са слагали обозначения, знаци. На нашата врата тук не намерихме, но ще бъде много интересно да открием къде са правени. Явно те са били някаква разработка, която всеки път е адаптирана за всяка отделна сграда. Надявам се да успеем да разкажем историята, на която засега все още откриваме отделни фрагменти”, допълва той.

Данков е завършил архитектура в УАСГ в катедра “История и теория на архитектурата”, специализирал е “Опазване на културното наследство” в БАН и после участвал в специализиран курс между Националния институт за недвижимо културно наследство и Екол де Шайо, Париж.

Казва, че мотивацията му да учи архитектура е закодирана именно в стария квартал “Варуша”, където е израснал.

“Родната ми къща е под църквата “Св. Никола". Когато бях ученик, тази част на града беше в изключително лошо състояние и почти не живееха млади хора. Започнах да си мечтая, че тези къщи изглеждат добре и че хората са щастливи да живеят в тях. Макар че не знаех по това време много-много какво е да си архитект, бях останал с усещането, че архитектите могат да влияят на този процес. Сега, когато се върнах отново да живея във Велико Търново, просто осъзнах, че живея в ученическите си мечти”, щастлив е Данков. След 20 г. опит в архитектурата стигнал до това, за което си мечтае - да променя неповторимата среда на Търново към по-добра и тя да бъде оживена. “Разбира се, този процес е стартирал и без мен. Аз просто се надявам това да се случва по все по-адекватен начин”, казва архитектът.