До 23,5 млрд. лв. скочиха спестяванията в универсалните пенсионни фондове към края на 2024 г., съобщават от "24 часа", позовавайки се на отчетите на деветте дружества.

Към последния ден на отминалата година фискалният резерв на България е бил два пъти по-малък.

В универсалните пенсионни фондове се осигуряват над 4 млн. души за т.нар. втора пенсия. Това са всички работещи българи, които са родени след 1 януари 1960 г. Всеки месец те внасят в универсалните фондове 5% от осигурителния си доход, като натрупванията в универсалните фондове са полични партиди и не подлежат на контрол от страна на политиците и правителството за разлика от плащанията от НОИ, където всяка година се определят минималната и максималната пенсия.

По официални данни на Комисията за финансов надзор към края на септември 2024 г. средният размер на личните партиди за втора пенсия е 7441 лв. и се е увеличил с близо 1000 лв. спрямо размера в края на 2023 г. Най-големи са спестяванията за втора пенсия на хората в диапазона 50-59 години.

Само за последните две години спестяванията за втора пенсия са се увеличи с общо 6,8 млрд. лв. - по 3,4 млрд. за 2023 и 2024 г. С доходност от 8,32% за 2023 г. и 6,56% за миналата универсалните пенсионни фондове са добавили по над 1,3 млрд. лв. на година към осигурителните вноски. По-висока доходност за периода са можели да осигурят единствено криптовалутите и американските фондове за рискови инвестиции.

Българските пенсионни фондове обаче са ограничени в правилата за инвестиране и не могат да вкарват спестяванията на работещите в много рискови инвестиции. Оживлението на международните борси заради технологичните компании и особено ръстът след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през ноември са допринесли за положителните резултати. Само за последното десетилетие спестените за втора пенсия пари на българите са се увеличили с 16,7 млрд. лв. В този период фондовете са минали през две големи кризи - пандемията от коронавирус през 2020 г. и избухването на войната в Украйна през 2022 г. За двадесетте си години работа универсалните пенсионни фондове имат и трета криза - финансовата от 2009 г.

2022 г. е последната година, в която пенсионните фондове са приключили с намаление на активите - 195 милиона лева. Година по-рано обаче са имали 1,9 млрд. лв. положителен резултат. Още през 2023 г. пък правят 3,4 млрд. лв. положителен резултат. Толкова е и през миналата година. Само за втората половина на миналата година активите на универсалните пенсионни фондове са нараснали с близо 1,9 млрд. лв., колкото е целият ръст за 2021 г. Освен ръста от 3,4 млрд. лв. при спестяванията за пенсия за 2024 г. пенсионните дружества отчитат и ръст от близо 97 млн. лв. във фондове за плащане на пенсии - тези за пожизнени и за разсрочени плащания.

Тези фондове бяха въведени със старта на плащането на вторите пенсии преди две години и в тях се прехвърлят средствата от личните партиди на хората, които започват да получават пенсия. Тези пари също се инвестират и носят допълнителна доходност на пенсионерите.

Според данните на пенсионните фондове към края на миналата година около 25 000 души получават пенсията си на разсрочено плащане, а още около 5000 души са с пожизнени пенсии. Средните пенсии при разсроченото плащане са 470-500 лв. на месец, а пожизнените - около 300 лв. на месец. Тези пари са допълнителен доход за възрастните към пенсията, която получават от Националния осигурителен институт.

От създаването на фондовете през 2001 г. доходността средногодишно надхвърля 3,3%.

Все още обаче голяма част от увеличението на партидите за пенсия в универсалните фондове се дължи на осигурителните вноски, които за миналата година са били средно около 220 млн. лв. на месец.

Само за деветмесечието на 2024 г. във фондовете за втора пенсия са влезли над 1,9 млрд. лв. като осигурителни вноски, а очакванията са за цялата година да надхвърлят 2,6 млрд. лв.

Според данните на КФН осигурителната вноска за втора пенсия вече гони средния размер от 100 лв.

За първите девет месеца на годината за всичките десет фонда средният размер на месечната осигурителна вноска е бил 96,82 лв., а при три от фондовете - ОББ, "ЦКБ-Сила" и "ДаллБогг: Живот и Здраве" устойчиво надхвърлят 100 лв. на месец. За сравнение, през 2023 г. средният размер на осигурителната вноска за всичките десет фонда е бил малко над 86 лв. на месец, а само при едно от дружествата има вноска от 100 лв.

Пенсионните фондове обаче биха могли да носят и двойно по-добра доходност върху вноските от осигуровки, ако бъдат въведени мултифондовете, твърди председателят на управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.

При тях осигурителите ще бъдат разпределяни в три фонда в зависимост от възрастта си. В първите години от осигуряването инвестициите ще са по-рискови, за да се донесе по-висока доходност. За хората над 40 години управлението на парите им ще е с умерен риск, а за хората в предпенсионна възраст управлението ще е консервативно. Като фондовете и КФН вече имат разработени законови текстове, след като миналата година ОИСР препоръча България да въведе мултифондовете.