4 563 евро е заплатата на директор на дирекция в Министерството на здравеопазването, което е близо 4 пъти повече от това, което взима лекарят специализант, който реално лекува пациенти. Това посочват от Инициативен комитет "Бъдеще в България".

Данните са получени по Закона за достъп до обществена информация.

"Най-високо платеният директор в МЗ е получил 9 387 евро за един месец — близо 8 пъти заплатата на млад лекар. Само средният бонус на директор за Q1 (≈ 1 906 евро) е по-голям от цялата месечна заплата на специализант. Фрапиращите числа показват още, че заместник-министрите са взели средно около 10 700 евро на месец — близо 9 пъти повече", подчертава младите лекари и допълват че средното заплащане на специализант е 1 180 евро.

На предишната си длъжност сегашният здравен министър Катя Ивкова - била е директор на дирекция - е взимала 4,6 пъти повече специализантите. През април 2026 г. - последния ѝ пълен месец като директор — е получила бруто 5 442 евро (заплата плюс допълнително възнаграждение "за постигнати резултати"), изтъква още ИК "Бъдеще в България.

"А останалите? Министерството отказа да каже. Най-тревожното е друго. Когато поискахме поименни данни, МЗ отказа да разкрие индивидуалните възнаграждения на директорите си, обявявайки ги за "лични данни". Министерството дори е поискало съгласие от собствените си директори да разкрие колко им плаща с публични пари — и е получило отказ. Единственият човек, дал съгласие, е сегашната министърка", допълват младите лекари.

И изтъкват, че "институцията, която има призванието да поддържа и подобрява здравната сиситема, както и има косвена възможност да определя колко взимат лекарите в страната, отказва да покаже колко взимат собствените ѝ чиновници. На протестите миналата година лекарите специализанти публикувахме своите фишове, за да докажем подигравката, на която сме подложени системно. Администрацията се крие зад GDPR за разход на тези публични пари".

Младите лекар настояват за:

1. Достойно възнаграждение, обвързано с квалификацията на лекарите у нас, а не с броя отчетени клинични пътеки. Днес доходът на лекаря често зависи от това колко клинични пътеки отчете за болницата си пред НЗОК. Това създава изкривен стимул - да се отчита обем, а не да се лекуват пациенти. Искаме гарантирано базово възнаграждение, определено от квалификацията, отговорността и труда на лекаря, а не от това колко "случаи" е генерирал за бюджета на лечебното заведение.
2. Справедлив достъп до специализация чрез единен централизиран конкурс. (**Специализацията е обучението след завършване на медицина - между 3 и 5 години, в което младият лекар придобива теоретични и практически умения в конкретна област, за да стане специалист. Без нея той не може да практикува самостоятелно като кардиолог, хирург и т.н.). Днес приемът е разпокъсан между отделните бази и обвързан с тежки условия. Искаме единен национален конкурс с ясни и прозрачни критерии, в който решаваща да са качествата, а административната и финансовата тежест за кандидата да е сведена до минимум.
3. Цялостна реформа на здравната система, отлаганата от 20 години. Две десетилетия системата се "кърпи", докато единственото, което расте, е бюджетът на НЗОК - успоредно с броя на болните. Това е признак за система, която финансира болестта, а не здравето. Искаме структурна реформа, която най-после да насочи парите към резултат за пациента и към профилактика, а не само да захранва един все по-голям бюджет, който не подобрява нито достъпа, нито качеството.

"Това не е завист към нечия заплата. Това е въпрос за приоритетите на една система, която плаща тройно и петорно на администрацията си, а на заетите с реална лечебна дейност предлага унизителни суми", подчертават младите лекари.