Новата коалиция ПП-ДБ е успешен сбор на двата електората, но без ентусиазъм извън редиците им

Тя парира шанса за съюз с ГЕРБ след изборите

Още акценти:

Новият “Магнитски” няма да се отрази на БСП, може да спре растежа на ГЕРБ

150 000 ще се завърнат пред урните заради хартията, но умората от изборите ще откаже други

- Г-н Ганев, последното проучване на “Тренд” сочи много оспорвана битка за първото място на предстоящите избори заради новата коалиция между ПП и ДБ. Успешна сглобка ли се оказа тя?

- Обединението между “Продължаваме промяната” и “Демократична България” върна интригата за първото място. Големият въпрос за тази предизборна коалиция още в самото начало беше дали ще отблъсне избиратели на някоя от двете партии, или ще привлече нови. Към момента по-скоро можем да говорим за успешен сбор на двата електората, но без ентусиазъм извън редиците им. Тествахме две възможности с електорален въпрос – двете формации заедно и поотделно. Крайният резултат е, че ако съберете процентите на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, явявайки се поотделно, ще получите същия процент, какъвто получихме при хипотеза, че се явят заедно. Моментната снимка далеч не означава, че подкрепата им няма да се промени. Лицата в листите, вътрешните баланси помежду им, стиковката в предизборната кампания са все фактори, които могат както да ги вдигнат, така и да ги потопят.

- В анализа към изследването правите уточнението, че публикуваните електорални резултати са получени преди оповестения втори списък със санкционирани лица по закона “Магнитски”. Как може да се отрази той?

- Има представители на две партии в списъка – на ГЕРБ и на БСП. При социалистите не мисля, че ще има каквато и да е динамика. Голямата част от червения електорат е русофилски, не хранят кой знае какви симпатии към САЩ, което само по себе си не предполага и че ще вземат под внимание присъствието на Румен Овчаров в списъка. Колкото до ГЕРБ, там също в последните две години партията разчиташе предимно на едно твърдо ядро, което независимо от всички атаки спрямо ГЕРБ продължаваше да гласува дисциплинирано. Ако списъкът “Магнитски” има определено влияние върху ГЕРБ, то ще е най-вече в силното ограничаване на възможностите за привличане на електорална периферия в рамките на оставащите по-малко от два месеца до парламентарните избори.

- Говорите за формула 5+1 за следващото Народно събрание. Виждате ли решение на политическата криза при тази формула?

- Формулата сочи, че имаме 5 сигурни участника в парламента след изборите на 2 април и това са ГЕРБ, новото обединение между ПП и ДБ, ДПС, “Възраждане” и БСП. Партията на Стефан Янев стои точно на ръба на парламентарната бариера и за нейната съдба ще бъде решаваща предизборната кампания. Въпреки че с предизборната коалиция между ПП и ДБ се върна интригата за първото място, не се вижда това с какво ще промени политическата конфигурация след изборите и как ще реши политическата криза. Да приемем хипотезата, че новото обединение заеме първото място. Какво променя това? Ще вземат първи мандат? Те можеха и в последното Народно събрание да вземат първи мандат. Правилникът на Народното събрание позволява да се обединяват парламентарни групи и ако ДБ и ПП бяха образували обща група в последния парламент, те щяха да вземат първи мандат като най-голямата парламентарна група. Въпросът тук е какво щеше да промени това? Нищо. Аз лично не виждам решение на политическото уравнение и сега, ако не бъдем свидетели на сериозен компромис.

- Какъв може да бъде този компромис?

- Вижте чистата аритметика. В последното, 48-о народно събрание, ГЕРБ, ДПС и “Възраждане” имаха мнозинство от 130 народни представители. Това мнозинство, разбира се, не може да излъчи редовен кабинет по хиляди причини, които няма нужда да изброявам.

Само че това мнозинство означава и друго – не може да се състави редовен кабинет без участието на някоя от трите изброени партии. Данните от последното проучване на “Тренд” сочат, че тези три формации ще удържат мнозинството си и в следващото 49-о народно събрание. “Възраждане” не може да бъде част от редовен кабинет поради факта, че поставят под съмнение базови политически консенсуси, изградени от другите партии. Да ви кажа, не виждам и желание от страна на Костадинов да участва в кабинет с т.нар. системни партии. Очевидно той играе по-дълъг мач. И ето че стигаме до евентуалния компромис, който трябва да се направи. Или ГЕРБ, или ДПС трябва да участват в някаква конфигурация за редовен кабинет. Дали това ще е вид “хартиена коалиция” с БСП, или “евро-атлантическа” с ПП и ДБ, категорично това минава през сериозен компромис и в двата очертани варианта. Да, разбира се, може и да не се стигне до компромис, като това означава нови парламентарни избори наесен, вероятно заедно с местните.

- А кой вариант от изброените ви се струва най-вероятен?

- Обединението между “Продължаваме промяната” и “Демократична България” парира до голяма степен възможността за коалиция с ГЕРБ след изборите. Предизборната кампания ще бъде силно конфронтационна между големите две формации, което ще направи невъзможен диалога след 2 април.

Като че ли преди обединението с ПП “Демократична България” бяха една идея по-готови да започне разговор с ГЕРБ, но вече като част от една формация с Петков и Василев тази възможност се изпари. Хартиената коалиция също ми се струва трудна за реализация, защото не си представям как ще бъде обяснена. На каква основа ще стъпи? Не може да е евро-атлантическа заради присъствието на БСП. Събрахме се просто за да управляваме? Хич не звучи ентусиазиращо.

А местните избори чукат на вратата. Никоя партия не иска да посреща местните избори от лоша изходна позиция. Но все пак да не подценяваме възможността вотът да ни предостави някаква изненада, която да даде по-голяма надежда за решение на политическата криза. Не трябва да забравяме, че близо 20% от всички гласуващи вземат решението за кого да гласуват в последни 3-4 дни преди вота.

- Каква избирателна активност да очакваме на 2 април?

- Смятам, че избирателната активност ще бъде сходна с тази от изборите през октомври 2022 г. Има два фактора на предстоящите избори, които ще влияят на избирателната активност в две различни посоки. Така, от една страна, връщането на хартиената бюлетина ще доведе обратно една група хора, които бяха дистанцирани от изборния процес вследствие на въвеждането на изцяло машинно гласуване. Това са най-вече възрастни хора, които никога през живота си не са ползвали подобен тип устройство и се притесняват да упражнят правото си на глас заради технологията. По наши оценки, които сме добили от социологически проучвания, това са около 150 хиляди души, които се очаква да се завърнат пред секциите заради хартията. В същия момент обаче общата умора от поредни избори, убеждението, че и тези избори няма да решат политическата криза, без съмнение действа демотивиращо. Това от своя страна ще бута активността надолу. По всяка вероятност двата изброени фактора ще се неутрализират до голяма степен и крайният резултат ще е активност, близка до изборите от 2 октомври.

- Тези 150 хиляди гласа, които вероятно ще са предимно от възрастни хора, няма ли да възстановят част от подкрепата за БСП?

- Да, БСП ще е най-големият бенефициент от връщането на хартията поради факта, че се завръщат в изборния процес най-вече възрастни хора. Но и тук не трябва да се очакват кой знае колко сериозни размествания. Поредните вътрешни скандали, ескалирали до особено висок градус на последния конгрес, отцепването на цели структури като тази в Перник, вероятно ще изядат този “бонус” от около 30-40 хиляди гласа, който БСП иначе щеше да спечели.