Депутатите не приеха доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2020 година. 

Той бе отхвърлен с 26 гласа „против“, 79 „въздържал се“ и 39 „за“.

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова определи доклада като твърде закъсняла информация.

„Ако беше разгледан миналата година, щеше да стане ясно, че не е имало нерегламентирано използване на СРС“, заяви тя по време на дебатите.

„В доклада се казва, че през 2020 година Бюрото не е констатирало случаи за неправомерно прилагане на СРС“, обясни Атанасова.

„Може да погледнете последния абзац на страница 37 от доклада, защото тази тема за незаконните подслушвания беше тема не само днес в днешния дебат, но и много преди това. Даже някои от партиите, които участваха в изборите, изключвам преждеговорищия, спекулираха с тази тема. Обявяваха се от парламентарната трибуна за жертва на незаконно подслушване. Та докладът на своята страница 37 казва следното: през 2020 г. Бюрото за контрол на СРС не е констатирало случаи на неправомерно прилагане на СРС, което е добър атестат за дейността на органите, които искат, разрешават и прилагат СРС. Кратко, точно и ясно. С едно изречение стана възможно да бъдат опровергани всички, които твърдяха, че са незаконно подслушвани, всички, които носеха папки тук и ги размахваха от парламентарната трибуна, говоря за Бойко Рашков, служебен министър в легислатурата на 45-ото и 46-ото Народно събрание, когато даже се правеха специални анкетни комисии и какво ли още не, за да се поддържа една мантра жива. Е, този доклад опровергава всичко това“, категорична бе Десислава Атанасова.

По думите й докладът е ясен и по още една тема – „как се унищожават веществените доказателства, придобити със СРС“.

Тя обърна внимание и на това,  че не прокуратурата е поискала най-много такива разрешения, а едва около 12 на сто.

„Считам, че дебатът за промени в законодателството, свързано със СРС трябва да се води, той трябва да се води експертно. При всички положения политическата риторика следва да отстъпи място на по-експертния дебат и аз ще се надявам, ако и в Комисията за контрол на СРС, когато тя провежда своите заседания, този дебат е лишен от всякаква политическа пропаганда", каза още Атанасова.

Петър Кулински от „Продължаваме промяната“ каза, че парламентарната му група няма да подкрепи доклада.

„Този доклад цели да легитимира подслушванията на протестиращите мирни български граждани през 2020 година. Спомняме си, че тогава Специализираният наказателен съд издаде разрешения за подслушване на тези мирно протестиращи граждани, сред които бяхме и ние“, каза още той.

Според него това е било под претекста за извършване на държавен преврат.

„Тези действия на Специализирания съд накърниха нашите конституционни права именно, защото впоследствие този доклад ги легитимира, ние няма да гласуваме "за" и няма да подкрепим същия“, категоричен бе той.

Десислава Атанасова му отговори, че се оказва, че и той се е причислил към „онези репресираните“.

„Как разбрахте, че са нарушени Вашите конституционни права, подавали ли сте сигнал за проверка дали срещу Вас или някой от парламентарната Ви група нерегламентирано са използвани СРС, попита Десислава Атанасова.

Атанас Славов от „Демократична България“ каза от своя страна, че точно в тази зала се е чул доклада на Специалната комисия за установяване на незаконното подслушване, в който фигурират над 130 имена на активни политици, журналисти и граждански активисти, както и на обикновени граждани. Според него те са били подслушвани по искане на Специализираната прокуратура с разрешение на Специализирания съд.

„И това стана по време на вашето управление“, нападна Славов бившите управляващи.

От „Възраждане“ също заявиха, че няма да подкрепят приемането на доклада. Николай Дренчев коментира, че става въпрос за използване на СРС и с политически цели. „Трябва да направим така, че никой повече да не злоупотребява с използването на СРС“, каза депутатът.

Колежката му Елена Гунчева посочи, че проблемът е, когато СРС се използват за политическа репресия. Тя добави, че са подслушвани разговори между адвокати и клиенти, което е незаконно, защото нарушава тайната между двамата.

Председателят на Национално бюро за контрол на СРС Пламен Колев отбеляза, че докладът е изготвен според изискванията на закона.

Докладът е входиран в деловодството на НС на 11 май 2021 г., но 45-тото и 46-тото НС така и не стигнаха до него. Вместо това беше сформирана временна комисия за полицейското насилие. Тя бе оглавена от Николай Хаджигенов, един от организаторите на протестите. По време на 46-НС на закрито заседание на комисията той съобщи, че над 900 протестиращи са били незаконно подслушвани. През септември бяха оповестени имената на 130 от тях, като сред тях са политици, журналисти, председатели на граждански сдружения и редица граждани.

В средата на февруари тази година Бюрото за контрол на СРС-тата в доклад съобщи, че през 2020 година не е имало незаконни подслушвания. В документа е описано, че исканията и разрешенията за прилагане на специални разузнавателни средства са намалели в сравнение с предишни години. Намалели са и отказите, но е отбелязано, че контролът е станал по-ефективен, а заявителите - по-прецизни. /tribune.bg