Депутатите удължиха пленарното си време и ще работят "колкото трябва", за да сменят режима, по който се назначават шефовете на спецслужбите - ДАНС (Държавна агенция "Национална сигурност"), ДАР (Държавна агенция "Разузнаване") и ДАТО (Държавна агенция "Технически операции"). По сегадействащия ред те се посочват от Министерския съвет и се назначават с указ на президента. Идеята е да бъдат избирани от Народното събрание.

Управляващите предложиха законодателната промяна, след като президентът Румен Радев отказа да издаде указ за Деньо Денев начело на ДАНС.

По предложение на Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС парламентът удължи пленарното си заседание до приключване на фиксираните за днес точки - девет на брой. Така депутатите ще обсъдят и гласуват на второ четене промени в Закона за гражданското въздухоплаване, на първо – изменения в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, както и промени в законите за ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване", в закона за специалните разузнавателни средства.

Последна точка за днес е проект на решение за преименуване на специализирано частно висше училище „Висше училище по сигурност и икономика“ със седалище в Пловдив в специализирано частно висше училище с наименование „Академия по национална и информационна сигурност“.

Петър Петров от "Възраждане" се обяви против удължаването на работния ден на народните представители, като посочи, че мнозинството не може да събере необходимия кворум за гласуване на законопроектите. Освен това, според "Възраждане", трите законопроекта за службите не са били разпределени правилно от председателя на Народното събрание Наталия Киселова в парламентарните комисии.

Законодателните промени за спецслужбите бяха внесени от ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН.

"Месеци наред службите седят обезглавени, или част от тях, в зависимост от времето, в което Радев не е едноличен господар. Сега, когато някой не му харесва - той го спира, а службите трябва да работят", заяви сутринта лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

"Когато институциите не си говорят, когато няма диалог между тях, когато има блокаж на националната сигурност, трябва да де намеси българският парламент", категоричен бе и Драгомир Стойнев, председател на ПГ на БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА. По думите му, след като Министерският съвет и Президентството не могат да постигнат съгласие по въпроса за назначенията в службите, Народното събрание трябва да поеме отговорност и бързо да реши проблема.

Стойнев добави, че дебатите по законопроекта ще бъдат напълно прозрачни за обществото.

„Явно диалогът не върви. Стига – нека, който иска да прави политически партии, да прави. Не се лишава от правомощия (бел. ред. президентът Румен Радев), с неговия подпис се назначават сега. Той и сега не може да уволни някого, когото не харесва, може да откаже да подпише указа“, коментира социалистът.

"Радев прекали. Това не е игра, това е държава", обяви и лидерът на ДПС-НОВО НАЧАЛО Делян Пеевски.

От опозицията пък видяха в законодателните промени опит за овладяване на службите. "Няма как да подкрепим опита на мнозинството на назначи човека на Пеевски - Денев, за шеф на ДАНС", каза Божидар Божанов от ПП-ДБ.

От "Възраждане" също се обявиха против. "Категорично няма да подкрепим тези предложения, защото те обезсмислят президентската институция. Направо да внесат предложение за закриване на президентската институция и да закриваме този мач", избухна лидерът на партията Костадин Костадинов.

"Службите все повече се овладяват. Използват се за бухалка и репресиране на хора", коментира и Ивелин Михайлов от "Величие".

Историческа справка обаче сочи, че предлаганият режим за избор на шеф на ДАНС е действал и преди - между 2013 и 2015 г. парламентът избираше председателя на ДАНС.