Новият проектобюджет за 2026 година влезе за разглеждане във финансовата комисия в парламента.

Заседанието може за гледате ТУК

Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 година бе представен от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова, предаде БТА.

Проектът на бюджета на ДОО за 2026 г. е изготвен в евро при официален валутен курс съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България (1,95583 лева за 1 евро). 

В мотивите се отбелязва, че параметрите по проекта на бюджет на ДОО за 2026 г., са в съответствие с постигнатите договорености в рамките на проведените работни срещи със синдикалните и работодателските организации.

Предвидено е увеличение от 1 януари 2026 г. на минималната работна заплата за страната в размер на 620,20 евро. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. се определя в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. се определя в размер на 2300 евро, което представлява леко понижение спрямо изтегления законопроект на бюджета на ДОО за 2026, отбеляза Караиванова.

Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на нивото от 2025 г., както и съотношението при внасянето ѝ между осигурителя и осигуреното лице.

Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2025 г., се осъвременяват от 1 юли 2026 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване или т. нар. швейцарско правило като по предварителни данни процентът се очаква да бъде между 7 и 8 процента.

Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица - 9,21 евро, както и максималният дневен размер - 54,78 евро.

Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни, както и периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя). Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398,81 евро (780 лв.) на 460,17 евро (900 лв.).

Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение. Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно Кодекса за социално осигуряване  - първите два работни дни се изплащат от осигурителя, а от третия ден на настъпване на временната неработоспособност.

Размерът на приходите по бюджета на ДОО за 2026 година възлиза на 8,427 млрд. евро, което е увеличение спрямо приходите за 2025 година, които достигаха 7,779 млрд. евро.

Увеличението на приходите идва от политиката по увеличение на минималната работна заплата и от политиката от повишаване на доходите с 10 процентна пункта в публичния сектор, каза Караиванова.

Общият размер на приходите и трансфери по бюджета на ДОО за 2026 година възлиза на 15,260 млрд. евро, като в т.ч. трансфер от централния бюджет в размер на 6,832 млрд. евро.

Богомил Манов, член на Фискалния съвет, посочи че се наблюдава противоречива тенденция в резултат на допуснати грешки като цяло в осигурителната система на България. По думите му, разходите се увеличават с по-бърз темп от нарастването на приходите от осигурителни вноски, което рано или късно може да доведе до увеличаване на данъци или осигурителни вноски.

Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, посочи че отменянето на увеличението на осигурителни вноски е добро решение, а плановете това да се случи в бъдеще трябва да лежат на дългосрочна визия с хоризонт от порядъка на 30 години напред, която е базирана на актюерски анализи.

Според нея, когато се говорим за увеличаване на един параметър трябва да се гледа системата като цяло, така че да се приемат варианти, които обществото като цяло приема за смислени.

Ася Гонева от КНСБ заяви, че представляваната от нея организация подкрепя бюджета, подчертавайки, че в него е заложена политика по доходите в лицето на увеличение на възнагражденията в публичния сектор с 10 на сто вместо с 5 на сто. По думите ѝ, увеличението на максималния осигурителен доход трябва да се случва на регулярен принцип, тъй като размерът му е свързан с правата на високодоходните групи в страната.

Ваня Григорова, общински съветник в Столичния общински съвет, коментира, че дефицитът на НОИ се отразява на държавния бюджет по драматичен начин и трябва да се помисли как средствата, събирани от данъци да не се използват за дофинансиране на недостига по бюджета на ДОО.

Боян Николаев, заместник-изпълнителен директор на КРИБ, посочи че представляваната от него организация подкрепя бюджета. „Предлагам да се порадваме, че сме постигнали компромиса, да оставим революцията за догодина“, каза той.

Асен Василев от ПП-ДБ заяви, че преработеният бюджет "не е довел до нищо добро". Той критикува замразяването на размера на социални плащания като обезщетението за безработица въпреки, че се увеличава максималния осигурителен доход. По думите му, по този начин се къса основната връзка между принос и права.

Той заяви, че ПП-ДБ няма да подкрепи бюджета, тъй като "с новия проект управляващите просто са отложили вдигането на осигуровките за догодина" и "нищо друго не е адресирано като проблеми".

"Стана напечено и решихте да дадете малко назад и догодина да се случат всички безобразия, които са предвидени“, каза Василев.

По думите на Мартин Димитров от ПП-ДБ, управляващите се отказват от относително ниската данъчно-осигурителна тежест в страната, а високият ръст на разходите в бюджета ще доведе до повишаване на данъчната и осигурителната тежест, както и до трупане на дългове.

Венко Сабрутев от ПП-ДБ заяви, че в този бюджет „не фигурират децата на България“, тъй като са замразени почти всички плащания, свързани с отглеждането на деца.

Димо Дренчев от "Възраждане“ посочи, че представляваната от него партия няма да подкрепи проекта на бюджета, като същото стори и Мария Илиева от „Величие“.

Управителят на НОИ Весела Караиванова призова народните представители да не се опитват да противопоставят поколенията едно срещу друго по отношение на пенсионната система, тъй като у нас тя е базирана на солидарния модел.

Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов посочи, че бюджетът на ДОО е изготвен на база компромис, постигнат между работодатели, синдикати и правителство. Той подчерта, че в този бюджет се вдигат плащанията за отглеждане на дете през втората година, както и процента на обезщетението през втората година, в случай че майката започне работа. По думите му, предвидено е и увеличение на пенсиите чрез т. нар. "швейцарско правило“, което е важна марка за 2,5 млн. пенсионери, които получават предвидимост по отношение на доходите си.

По отношение на повишението на минималната работна заплата Гуцанов коментира, че въпреки увеличението тя остава най-ниска в Европейския съюз и с 28 на сто по-ниска от тази в Унгария, която е втора след нас. Гуцанов посочи, че когато се говори за пътната карта за реформа в пенсионната система трябва да се обърне внимание на минималните осигурителен праг, тъй като това ще изсветли икономиката. 

Преди да дойдат депутатите от ДПС- НОВО НАЧАЛО, председателят на ПП Асен Василев се пошегува, че няма кворум и си тръгват. След което се събраха всички и комисията започна работа по същество, предаде Dariknews.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност одобри на второ гласуване от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание. Разглеждането на този законопроект е първа точка от общо четири, предвидени за днешното заседание.

Останалите две точки предвиждат разглеждане на първо четене на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 година.

Като промяна спрямо първоначалния вариант за бюджет на НЗОК се отчита отпадането на предвидените 260 млн. евро за увеличение на заплатите на младите лекари и намаляване на финансирането за болнична помощ с около 40 млн. евро. 

Вчера на заседание на кабинета план-сметката за следващата година беше одобрена.

Преди това социалните партньори от Тристранния съвет също дадоха зелена светлина за проектобюджетите на държавата, общественото осигуряване и здравната каса.