Деница Сачева е родена в Добрич. Магистър по здравен мениджмънт (Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр. Бургас) и магистър по връзки с обществеността (СУ „Св. Климент Охридски“). Бакалавър  по социална педагогика (Югозападен университет „Неофит Рилски“).
Член на ръководството на партия ГЕРБ. От 2016 г. до април 2017 г. е заместник-министър на труда и социалната политика. От май 2017 – декември 2019 г. е заместник-министър на образованието и науката. От 2019 г. е министър на труда и социалната политика в третото правителство на Бойко Борисов. Депутат в седем парламента – от 45-ото Народно събрание до 51-вото НС. 
Заместник-председател на ПГ на ГЕРБ в 51-вия парламент. 
Водач на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич и за предстоящите избори. 

Ето акценти от интервюто й пред Епицентър.бг:

- До този момент ГЕРБ ние сме проявявали мъдрост, смирение, отговорност. Показвали сме, че си учим уроците. Но вече сме все по-малко склонни да правим компромиси. Не може да сме златната рибка, която изпълнява желанията на всички останали партии, които губят изборите.

- Опитът на ГЕРБ не може да се отрича. А във времена на кризи опитът тежи повече от ентусиазма.

- ГЕРБ сме показали ясно, че можем да носим отговорност. Не сме съвършени, но сме най-опитните

- Парламентарната демокрация се основава на разговор. Не на червени линии и стрелба.

- Да се говори от сутрин до вечер за нечестни избори, е риск за демокрацията. В момента режем не клона, режем дървото, на което стои демокрацията в България!

- Не се изненадах от това, което показа „Прогресивна България“. Бях сигурна, че докато всички очакват като от цилиндър на магьосник да изскочи заек, ще се получи дежавю. Получи се.

- Конфликтът между Румен Радев и ПП-ДБ не е автентичен. Автентично е по-скоро недоволството на Румен Радев от Асен Василев, защото Радев отвори пътя на Асен Василев към голямата политика и вероятно Василев не се е отнесъл достатъчно добре към създателя си. 

- Сегашната кампания се характеризира с умора и тревога. Хората не търсят революции, не се занимават с реваншизъм, не са обсебени от желания за отмъщение. Те искат да знаят кой ще управлява така, че да донесе предвидимост.

- Кризи винаги ще има, част от тях ще бъдат провокирани от външни обстоятелства. Но когато се мисли стратегически, тогава се управляват рискове, а не се живее в криза.

- Отговорът на кризите е да се фокусираме върху икономиките, които зависят от умения и иновации. Умната икономика може да доведе до по-високи доходи и по-голям приход в държавния бюджет. Никакво замразяване на доходи не може да има! И в трудните моменти увеличение на пенсии и заплати ще има!

- Г-жо Сачева, минаха вече 20 дни от кампанията. Усещате ли промяна в нейната динамика през този период? Успя ли политическата сила на Румен Радев да ви изненада?

- Кампанията е белязана по-скоро от известна инерция. В някаква степен - дори от едно безразличие от страна на хората към случващото се на политическия терен. От моя гледна точка това е най-опасното – умората на гражданите от изборите е сериозен сигнал, че демокрацията е в опасност.

Очаквам на финала на кампанията, след празниците, тя да влезе и във фазата на сравнението. Хората ще започнат да гледат по-трезво кой е този, който само говори силно и кой реално може да управлява. 
Аз не се изненадах от това, което показа „Прогресивна България“. Бях сигурна, че докато всички очакват като от цилиндър на магьосник да изскочи заек, ще се получи дежавю. Получи се. 

- Успя ли ГЕРБ да си върне самочувствието, след като опозна новия си опонент - „Прогресивна България“ (ПБ)?

- Ние никога не сме си губили самочувствието! То не идва от социологическите графики, а от факта, че сме участвали във вземането на най-трудните решения по време на най-големите кризи. ГЕРБ сме показали ясно, че можем да носим отговорност.

- Позволете да допълня въпроса за изненадите - обръщането на „Прогресивна България“ и на Румен Радев срещу ПП-ДБ и сблъсъкът между тях неочаквано ли бе за Вас?

- Конфликтът, според мен, не е автентичен. Автентично е по-скоро недоволството на Румен Радев от Асен Василев, защото Радев отвори пътя на Асен Василев към голямата политика и вероятно Василев не се е отнесъл достатъчно добре към създателя си. 
Виждам обаче, че се прави разграничение между ПП и ДБ. По отношение на така наречения сблъсък между „Прогресивна България“ и ДБ автентичност не съществува. 

- Социологическите проучвания регистрират лек спад в подкрепата на ПБ, но тя все още е първа политическа сила. Ако й трябват гласове за правителство, или за конституционно мнозинство и ви поканят за разговори, ще приемете ли?

- Никога не сме отказвали разговори. Напротив. За разлика от всички останали, които смятат, че политиката е бойно поле, в което ние непрекъснато трябва да слагаме червени линии и да се обстрелваме взаимно, ние сме убедени, че парламентарната демокрация се основава на разговор.
Друг е въпросът дали тези разговори ще бъдат самоцелни или ще стъпват на ясни приоритети и за конституиране на работещ парламент и работещо правителство. Ние не бихме могли да участваме в управлението като учители или ментори, още по-малко - като патерици на когото е да е. Излезли сме с ясни заявки какво смятаме, че трябва да се случи в страната.

Има прогнози, че за първи път резултатите от изборите може да не бъдат признати – виждате ли такъв риск и откъде идват опасностите?

- Това, което се прави в момента – да се говори от сутрин до вечер за това, че изборите ще бъдат нечестни, че изборите се купуват, че няма състезание и още, и още, прекрачва границата на здравия разум. Смятам, че това е риск за демокрацията. Рискът не е само в изборния ден. А във всичко, което правим сега, преди деня на вота. 
Вероятно има практики, които трябва да бъдат преследвани от закон. Но аз убедено твърдя, че това не засяга всички и всичко при изборите в България. Далеч не всички продават гласа си, не всички се занимават с такива практики. Най-голямата опасност не е в машините и в протоколите, а в ужасния език на омраза. Не знам кой учи всички наши опоненти, че тази реторика е печеливша. Не! Ние в момента режем не клона, режем дървото, на което е демокрацията в България. 
Призовавам всички политици, които имат малко разум и чувство за отговорност, да помислят какво и  как говорят. И на 20 април, в деня след вота, ще има живот. 

Подчертавам, че гласовете на хората имат значение. Те са тези, които със своята активност могат да претопят порочните изборни практики и да предопределят какво ще се случи в деня след изборите - каквито и да са сценариите, каквито и да са кукловодите, каквито и да са тези, които злоупотребяват с демокрацията.

- Осем пъти гласувахме за парламент през последните пет години, като Вие участвахте във всички кампании на ГЕРБ. Има ли нещо различно в сегашната? По-тревожни ли са хората от случващото се и тук, и на международното поле и как тази тревога определя темите, които ги вълнуват?

- Освен че за пет години имаме осем избора за парламент, винаги подчертавам, че вече дадохме близо 700 милиона евро за избори и за кампании. Това трябва да ни стряска.
Сегашната кампания се характеризира с умора и тревога. Хората не търсят революции, не се занимават с реваншизъм, не са обсебени от желания за отмъщение. Те искат да знаят кой ще управлява така, че да донесе предвидимост. Световните новини, доминирани от войни, енергийни цени, инфлация, несигурност вече не са нещо далечно или абстрактно. То не се случва на хиляди километри от нас, а засяга семейния ни и личен бюджет всеки ден. Хората сега искат да имат сигурност и се интересуват кой може да се справи с тази ситуация. Пряка е връзката между геополитиката и личен живот. Хората търсят майстори, а не чираци, които на техен гръб ще се учат как да се справят с проблемите.

- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бе в Добрич, където увери, че шистов газ в Добруджа няма да се добива, има и мораториум, припомни той. Защо се вдигна напрежението по тази тема? Предизборно?

- Темата за енергийната несигурност се обсъжда точно навреме. Моментът е логичен. Цяла Европа говори за енергийна диверсификация и независимост. Разговорът за енергетиката не може да е предизборен, той е неизбежен.
Позицията на ГЕРБ за Добруджа е ясна и категорична: има мораториум, той се спазва и нищо не може да се случва там без съгласието на хората. Не можем да избираме между икономически интереси и природата. 
Забелязвам обаче, че проблемите в сектор „Земеделие“, особено тези, които са свързани с европейските политики и с липсата на кадри, водят дотам, че все повече земеделци в Добруджа стават енергетици. За мен като политик е важно да откроя тенденцията.
Защото така, както е важна енергийната независимост, така е важна и продоволствената сигурност. Сериозно трябва да проведем разговор по темата и да видим кои региони в страната могат да участват в общия европейски разговор за енергийната независимост и къде можем да търсим ресурси, които да помогнат на България. И друг важен въпрос: кои региони, като Добруджа например, трябва да бъдат приоритетни по отношение на осигуряване на продоволствената сигурност.

- Кое е най-несправедливото обвинение към ГЕРБ, което дотук чухте в кампанията?

- Много от обвиненията, които чуваме, са несправедливи. Но има едно, което е най-противоречиво. А то е, че ГЕРБ е проблем, обаче всички очакват ГЕРБ да даде решението.
Не може да се отрича опитът на ГЕРБ. Не може и не трябва.
Знаем поговорката за петимата бити и един небит. Оттук изводът  е ясен: във времена на кризи опитът тежи повече от ентусиазма.
На хората сега не им трябват идеалните обстоятелства или съвършените политици. Убедено твърдя, че в ГЕРБ не сме съвършени, но сме най-способни.

- Опоненти, съюзници и евентуални коалиционни партньори след вота – това е тема, която нито една партия не обича по време на кампания. Вие ще вдигнете ли малко завесата? С кого не бихте управлявали при никакви условия?

- Много пъти сме подчертавали, че не слагаме червени линии. Но има, разбира се, партии, с които имаме очевадни идеологически различия. Не споделяме, например, външнополитическите виждания на „Възраждане“ и тяхната антиевропейска реторика.
Със сигурност има политики и на други партии, които също не подхождат на нашите - крайно популистките или крайно левите.

Има теми, следователно, по които ние няма да предадем принципите си, защото бихме тръгнали срещу смисъла, поради който съществуваме като партия. Това се отнася във висша степен за европейските политики. ГЕРБ, да подчертая, сме Граждани за европейско развитие на България.
Не можем да влезем в коалиция с хора, които имат антиевропейска реторика и работят срещу интересите на Европейския съюз.
Има тези, по които няма да отстъпим, но тогава, когато може да направим нещо полезно за България и то е в унисон с нашите приоритети, сме отворени за разговори.

Да кажа нещо много ясно обаче: до този момент ние сме проявявали мъдрост, смирение, отговорност. Показвали сме, че си учим уроците. Но вече сме все по-малко склонни да правим компромиси. Има един предел, един момент, когато се налага да бъде сложена ясна граница. Не може да сме златната рибка, която изпълнява желанията на всички останали партии, които губят изборите.
Това, че нямаме абсолютно мнозинство, не може повече да ни прави донор, който с доверието на гражданите изпълнява мечтите на останалите партии. Това не може и няма повече да се случва.

- Представихте амбициозна програма с хоризонт до 2030-а, докато в последните години, знаем, управлението бе кризисно. Означава ли това, че очаквате да се стигне до финал на кризата и стабилизация на страната?

- С програмата и нейното представяне искахме да обърнем внимание на следния факт: кризи винаги ще има, част от тях ще бъдат провокирани от външни обстоятелства. Но когато се мисли стратегически, тогава се управляват рискове, а не се живее в криза. Забравихме, че в политиката трябва да се чертаят хоризонти. Непрекъснато реагираме на случващото се в момента, било то тук, в Европа или в Съединените щати. Произвеждаме реакции. А ако имаме план, стратегия, визия и хоризонт, ще следваме тях и ще направим живота ни малко по-спокоен.
ГЕРБ представихме програма за управление, не предизборна програма.

- Прави впечатление много категоричното обещание на ГЕРБ да не се вдигат данъците и да няма промяна в системата. На фона на военните конфликти и международната несигурност, това не е ли много голямо предизвикателство? В Близкия изток имаме полухепиенд. При лоши развития, а те не са нереалистични, може ли да се стигне до замразяване на заплати и пенсии у нас?

- Протестите през декември миналата година ясно показаха, че обществото не може да приеме политика на увеличение на данъци и осигуровки. Дали заради трудната икономическа обстановка, дали заради тоталното недоверие към политиците и към институциите по въпроса за изразходването и предразпределянето на държавния бюджет, дали заради комбинация от двете, но е факт, че в момента вдигане на данъци и осигуровки няма да бъде прието от гражданите. 
С програмата и с акцентите, които поставихме при нейното представяне, посочихме решения, които биха помогнали за стабилизация на бюджета. Първото е борбата със сивата икономика и хората да плащат реалните си данъци върху реалните си доходи.

Второто е акцент върху индустриите с добавена стойност, така наречените креативни индустрии. България има силни примери с IT сектора, с аутсорсинга, с производството на дигитално съдържание. Отговорът на кризите е да се фокусираме върху икономиките, които зависят от умения и иновации. Умната икономика може да доведе до по-високи доходи и по-голям приход в държавния бюджет.
Подертавам категорично: никакво замразяване на доходи не може да има!
Подобен ход не е дискутиран, няма и как да се случи.
И в трудните моменти увеличение на пенсии и заплати ще има!

- Две нови мерки ми направиха впечатление от програмата на ГЕРБ, свързани с пазара на труда и социалната политика. Първата е за индивидуална сметка за обучение и собствен ваучер за умения, втората - единен социален пакет за домакинство. Може ли да дадете повече подробности? Откъде ще идват средствата за индивидуалната сметка, която предлагате?

- Ние и в момента даваме много пари в тази посока. 800 милиона евро е бюджетът в оперативната програма, насочен към ваучери за обучения, дигитални умения и преквалификации. Това е тема, която сме обсъждали и със синдикати, и с работодатели. Работната сила у нас трябва непрекъснато да се преквалифицира, за да отговаря на съвременните изисквания. В момента 800 милиона идват през оперативната програма и около 40 милиона евро през държавния бюджет и това са средствата, които се разходват за подобни политики. Но те се разходват по начин, който не дава резултат. Парите се дават на фирми, които предлагат обученията за хората, които търсят съответните квалификации. Смятаме, че този начин е неефективен. Когато има средства за преквалификация, хората трябва да избират какво и къде искат да учат. Така ще избегнем и злоупотреби, за които само чуваме в момента и които водят до загуба на социален ресурс.

А единният социален пакет е мярка, която лансирах още като министър на социалната политика. В момента сме свидетели на различни видове бедност – енергийна бедност, водна бедност, скоро ще започнем да говорим за транспортна бедност или за дигитална бедност.
Не можем да задръстим системата с десетки видове бедност. Трябва да има единен социален пакет за домакинства, които са в нужда. Пакет, който да може да бъде използван за основни неща като храна, електроенергия или за горива. Трябва да направим така, че всички тези фрагментирани помощи да бъдат окрупнени и насочени към нуждите на хората, но същевременно и да бъдат свързани с определена активност от страна на домакинствата. Не можем да стимулираме хиляди да живеят само на помощи. Социалната политика трябва да подкрепя, да подпомага и да надгражда, като дава възможност на хората да имат независим живот.

- Едно от последните решения на 51-то Народно събрание бе за въвеждането на многофондов модел в пенсионната система. Ще помогне ли това за стабилизирането й и как?

- Темата за мултифондовете е стара, като за първи път бе поставена на общественото внимание през 2005 година. Оттогава досега все не можеше да се въведе в пълнота. Сега говорим най-вече за това, че все повече и повече хората, които се пенсионират ще бъдат различни от пенсионерите, които познаваме. Ще имат различни очаквания от тези на нашите майки и баби. Хората трябва да знаят, че не можем да разчитаме само и единствено на солидарността, тъй като имаме и сериозна демографска криза. На 110 000 пенсионери има 50 000, които влизат на пазара на труда. В един момент няма как само работещите да издържат всички, които ще имат нужда от подкрепа и от допълващи доходи.
Мултифондовият модел прави това – дава възможност пенсионните ни спестявания да бъдат инвестирани умно в различни подфондове – динамичен, балансиран, консервативен, според нашата собствена толерантност към риска, но и според нашата възраст. Очакванията са доходността да се повиши значително. Ако сега се взима около 493 евро средна пенсия от втория стълб, това следва да нарасне до почти 780 евро. Тоест, почти двойно. Това е смисълът на реформата – да могат парите ни, които седят 30-40 години във втория пенсионен стълб, да бъдат инвестирани така, че да носят повече доходност, като  същевременно работят и за държавата чрез инвестиции в големи инфраструктури или енергийни проекти, дигитална свързаност и др. Една магистрала, например, е дълъг проект, който не може да осигури възвращаемост от днес за утре. Но средства, инвестирани в големи инфраструктурни проекти през пенсионната система, могат да изчакат този дълъг период на възвращаемост, за да се отидат обратно при хората в по-висок размер. 

Най-важното: парите от втория стълб се унаследяват. Колкото повече стават, толкова повече се увеличават и средствата за семейството. В НОИ се осигурява базовата сигурност, там се обират всички видове рискове. С втория стълб хората могат да допълват – ако НОИ осигурява сигурността, вторият стълб осигурява по-добрия начин на живот, а тези, които имат възможност да си направят частни осигуровки в третия стълб ще бъдат далеч по-спокойни за старините си. Това са теми, по които ние трябва да говорим с младите.

- Има проблеми, които изискват базисно съгласие между политическите сили – например, ескалацията на войната в Близкия изток и свързаните с това последици. Постижимо ли е то в България?! Задавам въпроса с удивителен знак заради безкрайните скандали и безпощадните политически войни от последните няколко години.

- Това съгласие е задължително! В същото време е трудно да се постигне. Особено в предизборна обстановка. Много политически сили, използвайки факта, че външната политика е централна тема във всяко едно семейство, злоупотребяват по популистки начин с тази тема.

- Права сте за масовия интерес– всички се питаме накъде върви светът и къде ще е мястото на България в него. Къде?

- България трябва да намери своето място чрез по-голяма активност и по-голяма адекватност. 
За България най-важна е Европа. Но ние не можем да продължаваме да се движим в стария коловоз на общите клишетата и по стария начин да се опитваме да се справяме със ситуации, които са напълно различни спрямо предишните. Държавата затова е държава, а не риалити шоу. Големият проблем за нас в момента е, че по темата за външната политики част от нашите опоненти продължават да се държат така, сякаш рейтингът е по-важен от националния интерес.
Това блокира съгласието. Но има теми, по които имаме относително национално съгласие – например Северна Македония.
Има и европейски теми, по които имаме подчертано мнозинство в парламента. Надявам се, че рисковете, които се създават от международната обстановка, все пак ще действат дисциплиниращо за политическите субекти и ще има по-малко скандали и повече отговорност.