Края на лятото е и децата и родителите вече сериозно се замислят за предстоящата натоварена есен. И докато за по-големите е ясно – училище или университет, то за по-малките деца вариантите са баба и дядо или детската градина. В последните години именно проблемът със забавачките нашумя. Докато в столицата тези детски заведения са дефицит и родителите се редят на безкрайни опашки и попълват безброй документи, за да може отрочето им да се класира, то в останалата част на страната детските градини пустеят.

Но независимо дали са препълнени, или полупразни забавачките са нужни на родителите. Оказва се, че у нас даже повече, отколкото в другата част на Европа. Според данните от доклада на европейската образователна платформа Eurydice на тема предучилищната подготовка, родните хлапета прекарват най-много време в детските градини. Децата над 3 години у нас прекарват там средно по 40 часа на седмица, или по осем часа на ден, колкото е дълъг и работният ден на родителите им. Така простата сметка показва, че малчуганите са извън дома си в по-голямата част от деня.

В Европа обаче нещата стоят по-различен начин. За страните от ЕС средната норма при деца над 3-годишна възраст е около 29 часа. В държави като Англия и Холандия малчуганите прекарват средно по 20 часа седмично в детската градина, което е двойно по-малко спрямо престоя у нас.

Родните хлапета под 3 години пък средно са в забавачката за около 37 часа. По този показател обаче, страната ни е задмината от Полша и Португалия, където малчуганите прекарват около 39 часа за седмица в яслите. Средната норма за Европа е 26 часа седмично.

Данните от доклада посочват още, че колкото повече време детето е посещавало детска градина, толкова по-добре се справя в училище.

Още едно международно изследване показва сходни резултати. Според PIRLS грамотността на учениците се свързва пряко с посещението на предучилищна подготовка. Това е и една от целите на Европейския съюз - обхватът на децата в детската градина да се увеличава непрекъснато. В момента 93 на сто от хлапетата в ЕС посещават забавачка, а амбицията е процентът да се повиши до 95 до 2020 г.

Всяко второ българче, или 51,4% от децата у нас, живее в лоши условия и в риск от бедност, показват още данни от доклада. Подобно е положението и в Румъния, където 47,4% от децата са в социален риск.

Доста по-оптимистични са данните за държави като Дания, Холандия и Швеция, където дялът на децата, застрашени от социално изключване, е между 10 и 15%. Тревожно е и че всеки седми родител в България е безработен, а за всяко десето българче се грижи само един от родителите му.

Според доклада се очаква демографската криза в Европа да се задълбочава и броят на хлапетата в предучилищна възраст да се стопи с 2,5 млн. през 2030 г. В момента европейските малчугани са 32 млн. /inews.bg