Снеговалежите намаляват за сметка на поройни кратки дъждове и тези екстремни сценарии ще са все по-чести, казва бившият министър на околната среда Юлиян Попов

Планове има. Карти има. Данни има, но превенция и координация при наводненията отново няма.

"Плановете за управление на риска от наводнения са публикувани, рисковете са описани, посочени са точките с по-висок и по-нисък риск", обясни пред "24 часа – 168 истории" бившият министър на околната среда Юлиян Попов. - Разбира се, там няма да откриете изречение от типа: "Отидете във Велико Търново, изкопайте дупка и направете това и това", но посочват рисковете и дават насоки какво да се предприеме."

Плановете се актуализират на всеки шест години. Следващата версия вече е в процес на разработване и е разписана от екипа му в последните дни преди края на мандата на служебния кабинет.

От думите на Юлиян Попов става ясно, че проблемът не е в липсата на информация, а в това, че е разпръсната на различни места.

"Имаме фрагментирано управление на водите, което не е координирано - казва той. - Не е проблем, че отговорностите са разпределени между различни институции. Проблемът е, че липсват координационни механизми." МОСВ поддържа система за наблюдение в реално време на река Искър и в момента тя се разширява за всички речни басейни. Националният институт по метеорология и хидрология прави наблюдения, изготвя прогнози, поддържа карта на сайта си и там с едно кликване се вижда обстановката за последния час или ден.

"Цялата информация я има. Но няма интегратори - управленски тя не се използва достатъчно, невинаги е разбираема, липсват протоколи за действие. А ако ги има, те са частични", допълва той.

Вторият проблем според него е свързан с климатичните промени, тъй като дъждовете стават все по-поройни, по-кратки, а снеговалежите ще намаляват. "Трябва да сме подготвени, че тези екстремни сценарии ще се засилват", обобщава Юлиян Попов.

Това е и една от темите в анализа му, подготвен заедно с досегашния му заместник в МОСВ Петър Димитров "Водните кризи: Анализ и решения". В него се посочва, че между 1991 и 2020 г. средната годишна температура в България се е повишила с 0,8 градуса спрямо периода 1961–1990.

През лятото затоплянето достига средно 1,5 градуса, на места и над 2 градуса. "Валежите не намаляват равномерно, но стават по-неравномерни и по-интензивни - повече поройни епизоди, по-бърз отток, по-слабо задържане в почвата, по-малко сигурен ресурс през сухите месеци".

Сухите 2019 и 2020 г. са показателни: речният отток е бил съответно с 36,1% и 45,2% под нормата, а в над 70% от хидрогеоложките пунктове са отчетени понижения в подземните води. Според Попов регионалните различия също са драстични. В някои високопланински райони валежите намаляват с до 30%, а в Североизточна България нарастват с до 40%. "Тежките валежи над 30 мм за 24 часа зачестяват. Поройните - над 60 мм за 24 часа, нарастват значително в Североизточна и Южно-Централна България – се посочва още в анализа. - По-голямата част от водата идва за кратко, по-трудно се задържа в почвата, по-слабо подхранва устойчиво водните ресурси."

Заедно с това зимните валежи намаляват с над 20% във високите планини и в Югозападна България, а снежната покривка - естественият сезонен резервоар, задържащ вода през зимата и освобождаващ я постепенно напролет - се стопява все по-бързо. Когато този механизъм отслабва, оттокът става нестабилен, а водата, от която се нуждаем през лятото, вече не е там. Наводненията стават все по-силни заради изсипващите се поройни дъждове. Затова според Попов реалният проблем е, че България посреща климатичния натиск с отслабена, зле управлявана система, в която през годините са се комбинирали управленска немарливост и "особеностите на институционалните конструкции".

"Обикновено наводнения стават навсякъде освен в районите със значителен риск. Причината е, че ги определят по неправилен начин, базирайки се само на минали събития, без да отчитат съвременното състояние на водосбора на реките", коментира Димитър Куманов от сдружение "Балканка" пред "24 часа – 168 истории". Според него не се взема предвид колко сечища е имало в съответния район през последните години, как се е оттекла водата. "При извършване на тази сеч вършината се изоставя на самото сечище – допълва специалистът. – Така при първия порой стихията я отнася и я закарва до близкия мост.

Съоръжението запушва още повече. И ето пример как у нас се прави всичко възможно, за да се предизвикат проблеми. Дори когато в коригирани речни участъци секат дърветата между дигите, пак изоставят вършината."

Според закона има категоризация, в която се пресмята колко са заливните площи при 20-годишна, 50-годишна и 100-годишна вълна. А максималното, за което би трябвало да се внимава при оразмеряването на хидротехническите съоръжения, е 1000-годишната вълна. Тоест гледа се колко често е имало наводнения в тези периоди. По принцип може и да не дойде приливна вълна в следващите 20 - 50 - 100 г., но тя се отчита за целия водосбор на реките, както и колко са максималните валежи в района. Но климатичните промени налагат преизчисляване на тези данни, а експертите все още не са се заели да го направят.

Проф. Стелиян Димитров: Безвъзмездно правим лазерно сканиране на Черноморието, никой не ни е потърсил 

– Проф. Димитров, сегашните наводнения отново повдигат въпроса за превенцията. Доколко тя е съобразена с промените в климата?

– Рискът от наводнения в България се управлява основно в районите със "значителен потенциален риск" по европейската директива. Но наводненията не възникват само там – те са процес в цялата геосистема. Ако не се анализира целият водосбор, ако не се знае къде водата може безопасно да се разлее и задържи, няма как да се проектира ефективна защита. Природата често сама показва решенията. Нужна е географска интелигентност, за да ги разберем и използваме. Проблемът с адаптацията към климатичните промени започва от начина, по който мислим. Общественият рефлекс често е: "Държавата е виновна". Но едновременно с това всеки иска повече потребление, повече енергия, повече автомобили, повече строителство. Тогава въпросът е: кое ще струва повече – по-устойчивият начин на живот или цената, която плащаме след бедствията? Температурите вече се повишават с 2–3 градуса в рамките на един човешки живот и този процес ще се усилва. Геосистемите имат критични прагове – при преминаването им започват да функционират по различен и значително по-нестабилен начин. Знанието за това съществува. Въпросът е дали ще бъде използвано навреме.

– Очакваше ли се подобно бедствие точно с Янтра?

– Това наводнение се случи именно в район, определян от години като рисков. При валежи от порядъка на 70–80 литра на квадратен метър във водосбора на Янтра се генерират огромни водни обеми за много кратко време. Единствената реална превенция е предварително да се знае къде реката ще прелее и как ще се движи водата.

Янтра представлява затворен речен коридор – тясна проломна долина, захранвана от множество къси притоци със скаровидно разположение. Водата няма достатъчно пространство за разсейване. Има много меандри и резки промени в посоката на течението, а именно там рискът от преливане е най-голям. Янтра е голям водосбор, включен в европейската директива. Районът е моделиран, а картите на риска са публични още от 2012 г. Никой не може да твърди, че проблемът не е бил известен. Според мен отговорността не е само на държавата, а и на местните власти през последните години, които често не са съобразявали развитието на територията с картите за заплаха и риск, включително при устройственото планиране и строителството. Знаеше се, че подобно събитие рано или късно ще настъпи. НИМХ предупреди. Въпросът беше единствено кога и къде точно.

Подобни явления имат два основни периода на активност – пролетно-летния валежен максимум и края на лятото – началото на есента. Друг сериозен проблем е, че в засегнатите населени места значителна част от застрояването е разположено в заливните тераси. При по-интензивни събития тези територии неизбежно се заливат. Затова са необходими ретенционни площи (предназначени за временно поемане и съхранение на водни маси за предотвратяване на наводнения при опасност от претоварване на канализацията - бел. ред.) и контролирани изпускатели – места, където водата може предварително да бъде изведена извън урбанизираните територии, за да се намали натискът върху населените места.

Не става дума просто за корекции на реките в градовете, а за интелигентно използване на географията. И тук идва въпросът със застраховането. Ако се види ситуацията на място, ще стане ясно, че много малка част от засегнатите имоти са били застраховани. Понякога си задавам въпроса дали не е по-разумно държавата да подпомага превантивно застраховането, вместо след всяко бедствие да изплаща компенсации.

– Вие и колегите ви правите безвъзмездно лазерно картографиране на места като Царево и Елените, които са в постоянен риск от подобни събития. Институциите търсят ли ви за съдействие?

– С удоволствие бихме предоставили всички данни и модели при реален интерес. В момента разработваме методика за бърза оценка на риска от внезапни наводнения и още тази седмица започваме картографиране на рисковите дерета по Южното Черноморие. Става дума за малките водосбори – от няколко квадратни километра, – които не попадат в обхвата на европейските директиви и затова често остават практически неизследвани, въпреки че именно те причиняват едни от най-тежките бедствия.

В Царево например водосборът на р. Черна е около 7 квадратни километра. При интензивен валеж реакцията е почти мигновена – след няколко минути водата вече е в града. Това е същността на проблема. За Царево, Елените, Богданово, Каравелово и Петрич вече разполагаме с пълни данни и модели, включително лазерно сканиране на свлачищни процеси. Предоставяме ги безвъзмездно, но до момента никоя институция не е потърсила контакт с нас.

– Как финансирате тези измервания?

– Изследванията, които провеждаме, се реализират основно със собствени средства или с малки проектни финансирания. Трудно е, защото подобни дейности изискват сериозен ресурс, техника и теренна работа, но въпреки това продължаваме, защото вярваме, че подобна информация е критично важна за превенцията и адаптацията към природните рискове. Радвам се, че към тази кауза се включват много млади колеги. Подготвяме нови проекти и се надяваме да реализираме най-прецизното лазерно картографиране на рисковите райони по цялото Черноморие.

В тази връзка организираме и конкурс за студенти с проекти, свързани с превенцията на природни бедствия. Първата награда е 1500 евро, а всички селектирани участници ще получат до 500 евро за изследователски дейности. Миналата година имаше изключително интересни и силни идеи./24 часа