От тепиха до жълтите павета: Как борецът влезе в политиката?

След много победи и медали в борбата Даниел Александров избира да продължи развитието си в политиката с амбиция да помага на спорта в България. Една история за успехите на тепиха, допирните точки между живота на професионалния спортист и работата като народен представител и пътя към жълтите павета.

Даниел Александров е роден и израснал в Дупница. Той е национален състезател по борба и носител на редица титли в този спорт. Завършва средното си образование в Самоков и продължава обучението си в Националната спортна академия, където започва и пътят му към професионалния спорт. Част е от националния отбор по борба класически стил от 2010 година, а не след дълго става и титуляр в своята категория. В годините след това печели и три медала от европейски първенства, а през 2016 година сбъдва мечтата си да участва на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, където остава в подножието на медалите.

Решението да се занимава активно с политика е последвано от включване в листите на ГЕРБ за парламентарните избори през април 2021 година.

За първи път е част от парламентарната група на партията в 49-ото Народно събрание и така сменя схватките на тепиха с дебатите в пленарната зала.

„Дойдох в НСА и бях решил да не се занимавам професионално, а любителски, да завърша образованието си тук. Имах други насоки и цели. Обаче оттук се запали моята искра, тук тръгна всичко. С подкрепата, която имах от треньора ми, разбрах, че ако искаш нещо и го искаш наистина силно и от сърце, ще се получи. Залата е моят дом. Някои хора казват „Моят дом, моята крепост. За мен това е моята крепост. Залата ме създаде, направи ме това, което съм, и ми даде много – дисциплина, приятели“, признава Даниел Александров.

Той разкри, че има много хубави, но и много лоши спомени.

„В професионалния спорт няма как винаги да си на върха. Има възходи и падения. Аз преминах през всеки един от тези етапи. Това, което чувствам към всички българи като вина е, че не можах да играя за олимпийски медал. Най-много ме боли за това, но пък се надявам да мога да помагам от другата страна и да имаме не един, а много“, изрази надежда Александров.

„Съжалявам за някои неща, които не успях да постигна като спортист, но дадох всичко от себе си. Поне пред себе си и пред съвестта ми съм чист“, категоричен е той.

Борецът-депутат сподели, че спортът му липсва.

„Липсват ми и приятелите, които съм си изградил там. Защото ние бяхме като едно семейство. Аз прекарвах повече с моите съотборници, отколкото със семейството си. Липсва ми много жаждата за медали, напрежението. Сега пак чувствам напрежение, но от другата страна“, разкри още Александров.

„Бях си поставил за цел да се откажа след Олимпийските игри в Токио, но преди това не можах да взема квота и си казах, че има още хляб в мене и ще продължа. Но след като се кандидатирах за народен представител и получих предложението от нашата политическа партия (бел. ред. ГЕРБ), получих обаждания от едни хора, които ми казаха, че трябва да избирам – дали да продължа със спорта, или да се занимавам с политика. Аз съм такъв човек, че това, което ми е на сърцето, поемам по този път. Притиснаха ме по някакъв начин“, разказа той.

Бившият спортист призна, че първите му стъпки в парламента са били съпътствани от стрес.

„Може би благодарение на спорта го преодолях много бързо“, сподели той.

„Баба ми ми казваше – „не се занимавай с политика, това е мръсно“. Аз съм влизал в много спорове с нея по тази тема. Може би този предразсъдък е една от причините много млади хора да не се интересуват от политика и да странят от нея. Аз искам да се обърна към тях: „Политиката не е мръсна дума и не е мръсно поприще! Тук се решава съдбата на България. Аз избрах да остана тук в България. Имал съм предложения да се състезавам за чужбина, но избрах България. Тук създадох семейство. Искам тук дъщеря ми да се развива. Тук градих кариерата си, бизнес“. На всички го повтарям това, казвам „Хора, съединението прави силата, ние сме тук, за да решаваме проблеми, а не да създаваме проблеми“, отбеляза депутатът от ГЕРБ-СДС.

Той е категоричен, че има много голям диалог и допирни точки между различните политически сили, особено в този парламент, което е огромен напредък.

„Ако на един лист поставиш приоритетите, които ние имаме, и приоритетите на друга партия, без да пише имената на партиите отгоре, ще кажеш – „това е една и съща партия“. Не виждам какъв е проблемът и защо да не можем да работим заедно“, посочи Александров.

Младият депутат иска да бъде гласът на спортистите в парламента.

„Като част от спортната общност знам от какво имат нужда спортистите. Искам да бъда техният глас от високото. Не казвам, че това е най-високото, но оттук съм сигурен, че мога да им помагам много повече, отколкото от залата“, разкри още Даниел Александров от ГЕРБ-СДС.