Младите не се дразнят от комерсиализацията на коледните празници

Повишаването на оценката за по-добра година спрямо последните три за българското общество може да бъде отдадено на няколко основни фактора - приключи темата с COVID-19, не се случи на България някаква война, налице е някакво политическо стабилизиране на ситуацията в страната, както и относително успокоение на инфлацията.

Личната оценка за по-добра година е симптоматика на по-разнообразни фактори, които могат да окажат влияние в живота на един човек, но тя също е резултат и от обстоятелствата, които ни заобикалят.

Но данните са особени красноречиви, че ситуацията около COVID-19, затварянията и изолацията, които трябваше да преживеем, ситуацията около пандемията в света, смъртните случаи и най-вече неизвестността, пред която бяхме поставени, вече са забравени и само по себе си не ни правят нещастни и стресирани.

Очевидно успяваме да се отърсим от влиянието, което пандемията неминуемо имаше върху всеки един от нас и върху обществото като цяло.

Разбира се, не са изненада и оптимистичните очаквания на българите в личен план и за страната през идната година. Естествено е да мечтаем за по-добри времена, а за младите, които са най-оптимистично настроени, е дори задължително. Тези оптимистични нагласи са следствие и от повишаването на нивата на успокоение в българското общество.

В очевидната комерсиализация на коледните празници беше важно да измерим доколко българите смятат, че коледният дух на празниците се е променил.

Близо половината от българите са на мнение, че има промяна. Но интересното в данните са двете групи в българското общество, които се открояват – хората над 40 години смятат, че коледният дух се е променил, докато по-младите гледат на Коледа през призмата на комерсиализацията и не се дразнят от това.