На този ден през 946 г. се упокоил от своите постнически и молитвени подвизи най-известният български светец, отшелникът свети Йоан (Иван) Рилски. 

Както при повечето светци, така и преподобният Рилски чудотворец се почита в деня на кончината му. Но неговата памет се чества още на 19 октомври, когато мощите му са пренесени в Средец (София), и на 1 юли, когато те след векове са върнати в обителта му в Рила планина.

Роден е в село Скрино в Осоговската планина, недалеч от град Бобошево, във втората половина на IX век, когато християнството пускало корени сред българския народ.

Младостта му съвпаднала с времето на дейността на св. Климент Охридски в югозападните български земи. Йоан от малък обикнал Бога и Неговите свети заповеди, от които най-главните са: "Обикни Бога от цялото си сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, обикни и ближния си като себе си!".

Тази любов го подтиквала да прави добро на всички, но и духовно да усъвършенства себе си. Прекарал в уединение, пост и непрестанна молитва почти целия си живот в различни места, най-продължително в Рила планина. И в стремежа си да спаси своята душа той помогнал да се спасят и множество негови съвременници, както и безброй други хора през вековете до днес. Неговият пример е следван от вярващите, които се стремят към духовно съвършенство. А светецът със застъпничеството си пред Бога помага на всички.

Преподобният Йоан се постарал да подготви за спасителен духовен подвиг и своите преки последователи в основания от него манастир. Оставил им писмен завет с ценни съвети. Така спокойно предал душата си на Бога на днешния ден. 

Бил погребан в планината до мястото на своето усамотение. След години тялото му е открито нетленно и е прибрано в ракла в манастирския храм, където се пази и днес.