Свети Адриан живял със съпругата си Наталия в град Никомидия, източната столица на империята, по времето на император Максимиан, един от най-яростните гонители на ранното християнство.

Адриан бил служител в царския двор, където един ден видял да водят 23-ма християни, заловени заради отказа им да принасят жертви на езическите божества. Имало бърз съдебен процес с обвинение за непочитане на държавния култ и непоколебимите във вярата си християни били предавани на мъчения и смърт.

В този случай Максимиан сам разпитвал християните, които без страх изповядвали своята вяра в Иисус Христос. Разгневеният император заповядал да ги бият жестоко, но те търпеливо понесли изтезанието и заявили, че се надяват да получат на небето безсмъртни венци.

"Безумци", казал им Максимиан, "вие очаквате венци на вашите глави, които аз ще заповядам да отсекат!"

Но мъчениците останали твърди във вярата си. 28-годишният Адриан, впечатлен от искрената вяра и твърдостта в убежденията на Христовите последователи, неочаквано за всички заявил, че и той е християнин. Макар да не бил още покръстен, веднага го заловили и хвърлили в затвора. Като много други мъченици и той в крайна сметка получил кръщение чрез кръвта си.

Първо бил окован в железни вериги в тъмницата при останалите мъченици. Наталия, която била тайна християнка, отишла в затвора да подкрепи съпруга си и другите подложени на мъчения християни. И някои други християнки по нейния пример усърдно се грижели за затворените в тъмницата мъченици, които спокойно се готвели за смърт. След 23-мата мъченици и Адриан бил обезглавен.

Скоро след това Наталия безболезнено и тихо се поминала, както била при гроба на своя мъж. Тя също е причислена към мъчениците, защото с душата си пострадала за Христос и се грижила за Неговите мъченици.