Свети Григорий е роден през 329 г. в градчето Арианз в област Кападокия. Учил първо в Назианз и после в Кесария, където бил съученик на младия тогава Василий Велики. След това двамата заедно учили в Атина.

Когато се завърнал в родината си, високообразованият и много талантлив Григорий бил ръкоположен за свещеник, но още няколко години живял като отшелник на север, в Понт. Заедно с Василий се упражнявал в духовния живот и писал научни богословски трудове. Оставил наистина впечатляващо книжовно дело. Благодарение на поетичния си дар свети Григорий написал и хиляди стихове с духовно съдържание. Но времето било белязано от борбата с ереста на Арий и затова се наложило Григорий да се завърне в родното си място и дейно да участва в църковен живот.

През 372 г. бил избран за епископ, а през 378 г. по предложение на Антиохийския събор бил издигнат за архиепископ на престолния Цариград. По онова време всички храмове в столицата били в ръцете на арианите и затова се наложило православният архиепископ Григорий да преустрои в църква едно помещение в своя дом, където служил и проповядвал в защита на православното учение. В този домашен храм отличният богослов произнесъл прочутите си и задълбочени Пет слова за богословието, които дали основание за прозвището му Богослов.

Положението обаче продължавало да бъде много тежко. Еретиците водели не само идейни спорове, но и нападали физически защитниците на православната вяра. Свети Григорий без страх устоявал на техните нападения, а император Теодосий Велики го поставил за председател на Втория вселенски събор в 381 г. Но въпреки идейното надделяване над арианството, част от епископите продължили да му се противопоставят. Затова свети Григорий подал оставка и се оттеглил в родния си Арианз, където завършил живота си в молитвено уединение през 390 г.