Официални гости от Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Хърватска, Украйна, Босна и Херцеговина и Турция ще бъдат във Варна за тържественото отбелязване на 560-годишнината от битката на народите край Варна /10.11.1444 г./

Честванията ще започнат с тържество с военен ритуал, полагане на венци и заупокойна молитва за загиналите бойци, което ще се състои в парк-музей “Владислав Варненчик”.
По-късно е предвидена конференция с международно участие по проблемите и перспективите на обединена Европа. Довечера във ФКЦ ще се състои тържествен концерт, посветен на 560-годишнината от Битката.

На 10 ноември 1444 г. 10 000 християнски войници загиват край Варна в битка за защита на свободата и независимостта на европейските народи от турските завоеватели. Между тях има българи, поляци, унгарци, чехи, словаци, румънци, босненци, хървати, предвождани от младия полско-унгарски крал Владислав Варненчик и Янош Хуняди. Това историческо събитие е модел на европейско обединение в отпор на завоевателско нашествие и има своите измерения в процеса на съвременното присъединяване на народите към НАТО и Европейския съюз, смята областният управител на Варна Яни Янев. Заедно с кмета на Варна Кирил Йорданов той е съпредседател на организационния комитет за тържествата по случай 560-годишнината на битката.
на народите. Споменът за нейния трагичен край и гибелта на младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело е жив в народната памет на Балканите и в Югоизточна Европа. Това е последният кръстоносен поход през Средновековието и кървав венец на освободителните стремежи на много народи в началото на османските завоевания на нашия континент.

Подготовката за военната кампания на християните започва със сключването на уния / договор / между Унгария и Полша през 1440 г., по силата на която кралят на Полша Владислав III е обявен и за унгарски крал под името Уасло I, като се задължава да освободи унгарците от турците. 16-годишният крал-юноша си поставя още по-амбициозна цел – прогонването на нашествениците от Европа и завладяването на тяхната столица Адрианопол / дн.Одрин/.

Римският папа Евгений IV дава благословията си за антиосманска кампания, надявайки се основателно по този начин да разшири влиянието на католицизма и своето собствено влияние на Балканите. За целта, папата дава една пета от собствените си приходи като съоръжава сухопътен отряд от рицари-кръстоносци и флот, състоящ се от 22 венециански, дубровнишки и бургундски кораби, които да охраняват проливите от азиатската османска империя.

Първият поход на 40-хилядната кралска армия с главнокомандващ трансилванския войвода Янош Хуняди е успешен / превзети са Ниш, Пирот и София / във военно и политически – пропагандно отношение, но поради суровата зима и заледените проходи през Балкана, както и поради липсата на храна и фураж, походът е прекратен. Кралят е посрещнат триумфално в Буда, но по българските земи османците продължават да опустошават и опожаряват крепости и да изселват селища, чието население е подпомагало християните. Междувременно на 12 юни 1444 г.в Адрианопол е сключен изгоден мир /в резултат Сърбия и Влахия ще запазят независимостта си, а Унгария – редица стратегически пунктове / между султан Мурад II и кралска делегация, а на 1 август в Сегедин кралят ратифицира договора. Под натиска на папския легат кардинал Юлиано Чезарини обаче, на 4 август кралят обявява втори поход срещу османците, а на 10 август издава заповед за повторно събиране на армията. Започва трескава подготовка за война.
Християнската войска, потеглила от сборните пунктове Варадин и Темешвар / дн.Орадея и Темишоара /, наброява 16 хиляди войници, предимно унгарски трансилванци на Хуняди и отряди на верни кралски благородници от Полша. Придружава я табор - вагенбеург, състоящ се от 2 хиляди бойни и обозни коли, поверени както и в I поход на чешки наемници-хусити. Присъединяват се също неголеми отряди на епископите: Симон Разгони от Егер, Ян Доминик от Варадин, Рафаел Херцег – босненски номинат, кардинал Юлиано Чезарини и магнатите Михай Силаги и Франко Талоци с хървати. За състава на кръстоносния рицарски отряд, изпратен от папата, нищо подобно не се знае. Сърбите в този поход не участват. Липсват преки сведения за участие на босненци и словаци.
Вместо на 1 септември, армията тръгва едва във втората половина на месеца. Между 18 и 22 септември тя е прехвърлена на десния бряг на Дунав при Оршова, а таборът – при Турну Северин.

Пътят следва през Видин и Никопол, които са опожарени, но поради липсата на време крепостите не са били превзети. Българите от тези селища тръгват след краля. При Никопол християнската армия се попълва от 4 хиляди влашки конници, начело със сина на влашкия господар Влад Дракул. Тук вероятно се присъединява и отряд от рутени /староруси от западноукраинските земи, които са включени в границите на полската държава. Армията се придвижва през Оряховица /дн.Горна Оряховица/, Шумен, Мадара, Провадия, Петрич / Петрич кале при при Разделна /, към Варна. Галата и Макрополискрепост между Евксиноград и Виница предават ключовете от крепостните врати без бой. Междувременно султан Мурад II, узнавайки за марша на Владислав III през слабо заселената Дунавска равнина, успява да събере 40 хилядна азиатска войска и в пълна тайна, срещу огромен откуп в сребро и злато, да я прехвърли през проливите на генуезки кораби от Пера.

---

Продължава тук...