На 9 юли България чества 175 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.

„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело... Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек", пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си „На България".

Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Иван Вазов се ражда в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът" е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание". Макар Събка Вазова - майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги". През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - „Пряпорец и гусла" и „Тъгите на България". Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885).За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука", а заедно с Константин Величков основават списание „Зора". Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика - „Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.

„175 години от рождението на Иван Вазов. Патриархът на българската литература е сред хората, оказали най-голямо влияние върху оформянето на националната ни идентичност“, написа по повод честването министърът на образованието Красимир Вълчев.

Просветния министър подчертава, че със своето слово той не само разказа за подвига на българския народ, за борбата за свобода и жаждата за знание, но и показа силата и красотата на езика ни. Творбите му положиха основите на съвременния български книжовен език – този, с който се гордеем и който ни свързва като народ.

„Днес, когато поднасяме цветя пред неговия паметник, изразяваме признателността си към човека, който ни остави безсмъртни думи и вечни уроци. Който ни научи да бъдем добри българи, да ценим свободата и да се стремим към знанието“, допълва Вълчев.