1 юни. Международният ден на детето се празнува вече почти 100 години. Той води началото си от световна конференция, проведена в Женева, която била посветена на благосъстоянието на децата по света. Тази конференция се провела през 1925 година и на нея била приета декларация за правата на децата, според която възрастните трябва да предоставят на децата всичко, което съдейства за тяхното добруване, без значение от тяхната народност, вяра или раса.

Освен това този празник възпоменавал и всички деца, загинали по време на Втората световна война. Тъй като детето не е достатъчно зряло, за да все грижи само за себе си, то се нуждае от специалните грижи на възрастните, които не само да го възпитават, но и да го защитават и направляват, докато порасне достатъчно, за да поеме отговорност и собствен път в живота.

За да се стигне до празнуването на Ден на детето, се е започнало именно с тази декларация. Според нея възрастните трябва да осигурят възможност на детето да се развива, както физически, така и душевно по най-добрия възможен начин. Те трябва да го насърчават да развива способностите и уменията си, за да стане пълноценен възрастен в бъдеще.

Тя е подета в някои страни по света, от 1927 г. и в България на 8 май, той се чества под патронажа на княгиня Евдокия; по-късно е по този на съпругата на Борис III.

По целия свят Денят на детето започва да се чества, след като на 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата, въпреки че самата дата не е повсеместно възприета, а в различните страни по света е определена, според местните условия и традиции.