Правителството търси 2,2 млрд. евро чрез повече приходи и свиване на разходите, от които 750 млн. евро трябва да дойдат от икономии

До 15 октомври България трябва да представи пред Европейската комисия бюджетната си рамка за 2027 г., като страната е длъжна да се съобрази с ограниченията за нетните разходи заради процедурата при прекомерен дефицит. Това съобщи министърът на финансите Гълъб Донев пред Нова телевизия.

Преди крайния срок финансовото министерство подготвя пакет от мерки с очакван общ ефект върху бюджета около 2,2 млрд. евро. От тях около 750 млн. евро трябва да бъдат постигнати чрез намаляване и преструктуриране на разходите, а останалата част - чрез мерки за увеличаване на приходите.

Донев подчерта, че бюджетният дефицит не може да бъде ограничен само с повишаване на приходите. Затова Министерството на финансите прави преглед на всички разходи, включително на капиталовите проекти, и подготвя преструктуриране на неефективни звена в държавната администрация.

Ще бъде ограничено финансирането на проекти, които не дават достатъчна възвръщаемост или ефект, както и разходите за прекалено раздути административни структури. Целта е публичните средства да бъдат насочени към дейности с по-висока ефективност.

Сред приходните мерки е предложението за еднократен данък върху свръхпечалбите. При него ще се прави разграничение между печалба, получена вследствие на благоприятна пазарна конюнктура, и ръст, постигнат чрез инвестиции, нови технологии, подобрена организация или разширяване на бизнеса.

По отношение на банките Донев заяви, че финансовото министерство не очаква данъкът да доведе до повишаване на лихвите по кредитите. По негови данни печалбите на банките са нараснали с 588% за последните 5 години.

Министърът определи този ръст като свръхпечалба и го свърза и с освобождаването на ресурс след присъединяването на България към еврозоната. По думите му банковата печалба обичайно се разпределя като дивидент между акционерите, докато кредитната дейност се финансира и от депозитите на гражданите и бизнеса.

По повод предупрежденията на управителя на БНБ Димитър Радев, че допълнителното облагане може да оскъпи кредитите и да ограничи икономическата активност, Донев каза, че това е позиция на управителя, а не колективно решение на Управителния съвет на централната банка. Той съобщи, че предстои среща с Радев.

Финансовото министерство е проучило практиката на други държави от ЕС и еврозоната, където има постоянни данъци върху лихвения марж на банките. Според Донев там не се наблюдават посочените от управителя на БНБ негативни последици за кредитирането.

И при търговските вериги ще се отчита причината за увеличението на печалбата. Например печалбата на верига с 50 магазина няма да бъде сравнявана механично с тази след разрастване до 100 обекта. Ще се вземат предвид инвестициите, новите технологии, подобрената организация и въвеждането на нови продукти.

В сектора за сигурност също се предвижда преглед на разходите. Донев увери, че България ще изпълнява ангажиментите си към НАТО, но това не изключва преструктуриране на структури и пренасочване на средства от неефективни дейности.

По думите му се обсъждат и съкращения на персонал в МВР, който не е пряко ангажиран с полицейски функции. Конкретният обхват на промените все още не е определен.

На 5 и 6 октомври представители на Европейската комисия ще бъдат в България за обсъждане на бюджетните параметри. До 15 октомври страната трябва да представи бюджетната си рамка пред Комисията, а след това проектобюджетът ще бъде внесен и в Народното събрание.

Донев подчерта, че заради процедурата при прекомерен дефицит България трябва стриктно да спазва определените ограничения за нетните разходи през отделните години.

Той определи условията по новия държавен дълг, емитиран на международните пазари, като изключително благоприятни. Министърът посочи и повишаването на перспективата по кредитния рейтинг на България до положителна като знак за оценката на икономиката и мерките за стабилизиране на публичните финанси.

Министърът свърза поскъпването на горивата с прекратяването на вноса на руски петрол и преминаването към доставки от други източници. Той заяви, че въпреки увеличението цените на горивата в България остават сред най-ниските в Европа.

За "Лукойл" Донев заяви, че не разполага с актуална информация за маржа на компанията. Той припомни, че свръхпечалбата й вече е била обложена по европейския регламент от 2022 г. и според него повторно облагане за същите референтни години няма да има ефект.

По думите му еврото не е причина за ръста на цените, като той свърза част от поскъпването с недостатъчния контрол и закръгляването на цените при преминаването към единната валута.