Това, което в момента наблюдаваме като данни от социологическите агенции, е, че ще видим доста по-различен резултат от този, който имаше като позиция на политическите сили на предходните парламентарни избори. Това коментира в ефира на Дарик политологът доц. Милен Любенов.

По думите му това електорално разместване може да направи или по-лесно съставянето на правителството, или да го затрудни.

Според Любенов при по-ниска избирателна активност винаги фрагментацията се увеличава, защото прагът за влизане в парламента от 4%, като абсолютни числа, намалява.

“Има избиратели, които се “люшкат” между една или друга от малките (бел.ред. - формации). Търсят нещо категорично ново и различно. И в последния момент или ще отидат да гласуват, или няма да отидат да гласуват”, коментира доц. Татяна Буруджиева.

По думите ѝ има две специфични неща за тези избори. Едното е, че няма битка за първото място. “Дори когато сме имали еднопартийни правителства, пак е имало битка до последния момент, с надеждата, че може да се обърне резултатът. Сега мачът е свирен”.

Според Буруджиева битката не е за първото място, по-скоро за второто, а най-вече за четвъртото. “Фокусът не е ти как се свързваш с избирателя, а как да съсипеш другия. Когато имаш силни партии, имаш и съвсем друга мотивация”.

Втората специфична особеност, по думите на Буруджиева, е около чертата за прескачане и влизане в Народното събрание. “Имате поне три, четири, пет субекта, които не са в “други”, но никой не може да каже дали наистина те са 1% и нещо или са над 4%”.

Според Буруджиева съперничеството в момента е в това да си различният и да вървиш с бавни стъпки.  По думите ѝ в момента се наблюдава огромно разнообразие от “крайни форми на пациенти” до “крайни форми на много ценностно говорене”.

Според Милен Любенов в момента се наблюдава голямо разочарование сред избирателите, които са гласували на предишните избори за определени партии и сега си мислят, че гласувайки за някоя по-малка формация, това ще бъде разтълкувано като наказателен вот.